6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 26.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1501 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К., Г. Я. Д., В. Я. Т. и Ж. К. М. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.12.2015г. по в.гр.д.№1704/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от тях против К. М. М., Г. К. Р., К. П. К., С. П. Г. и К. К. П. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ УПИ IV, кв.10 по плана на вилна зона Ш., [община] с площ от 919кв.м., основан на твърдения за придобиване на право на собственост по реституция с решение от 01.12.1993г. по гр.д.№2340/92г. по описа на Варненския окръжен съд.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса попадат ли те /касаторите/ в категорията „трети лица с валидни договори за покупко-продажба“ по смисъла на ТР №2/25.06.1996г. на ОСГК на ВКС, след като са придобили процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба през 1970г.; следва ли при това положение да бъдат възстановени правата на бившите собственици, след като това противоречи на разпоредбите на задължителното тълкувателно; може ли съдът да уважи възражението за изтекла придобивна давност след като процесният имот е придобит от тях /касаторите/ на друго придобивно основание, а именно покупко-продажба по н.а. от 1970г.; след като те /касаторите/ са станали собственици на имота по посочения придобивен способ /договор за покупко-продажба от 1970г. и възстановяване право на собственост през 1993г./ то има ли правно основание ответниците да владеят процесния имот.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. М. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Е. Д. К., Г. Я. Д., В. Я. Т. и Ж. К. М. са предявили срещу К. М. М., Г. К. Р., К. П. К., С. П. Г. и К. К. П. искове за предаване владението върху УПИ IV в кв.10 по плана на вилна зона Ш., [община] чифлик с площ от 919 кв.м.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е , че с договор за покупко-продажба от 30.12.1970г. /н.а.№69/30.12.1970г./ ТКЗС “Отряд В. Л.“, [населено място] е продало на Ж. К. М. и Я. К. М. недвижим имот, представляващ парцел IV в кв.10 по плана на вилна зона Ш., като този договор е сключен в предвидената от закона форма и не е установено по предвидения в §4и ПЗР ЗСПЗЗ ред и срокове да страда от пороци, още повече, че съгласно чл.26 ЗСГ/отм./ и чл.10, ал.4 ПУ на ТКЗС от 1968г. внесените в кооперативното стопанство земи, включени допълнително в регулационния план на селището, могат да бъдат продавани от ТКЗС на организации и частни лица, различни от членовете на стопанството, въз основа на решение на Общото събрание на ТКЗС. Прието е, че към момента на сключването на сделката /1970г./ имотът не попада в предметния обхват на ЗРПВПННИ/отм./ и към този момент е взето решение на ОС на ТКЗС за продажбата, с оглед на което към 30.12.1970г. приобретателите се легитимират като собственици на имота при равни квоти.
Прието е, че с Разпореждане №93 на Бюрото на Министерски съвет от 10.05.1973г. за отреждане на терени за нуждите за обществения отдих и туризъм в Т., Варненски и Б. окръг, изменено с Разпореждане №165 на Бюрото на МС от 1976г. е извършено отчуждаване на недвижимите имоти, находящи се във вилна зона Ш. по реда на чл.101 ЗС, като на Ж. К. М. и Я. К. М. е определено обезщетение в размер на 4632.75лв. С Разпореждане №15/24.07.1991г. на МС отчуждаването е отменено при условие, че собствениците на отчуждените имоти върнат полученото обезщетение и заплатят направените подобрения и насаждения. С решение от 01.12.1993г., постановено по гр.д.№2340/92г. по описа на В. по подадена от Ж.М., В.Т., Е.К. и Г.Д. жалба е отменен мълчаливият отказ на кмета на [община] да се произнесе по искането им за възстановяване собствеността върху парцела, отменено е отчуждаването му и е възстановена собствеността им върху същия, като с квитанция от 29.06.1994г. по сметка на [община] е заплатена сумата 4632.75лв. /пълният размер на полученото през 1973г. обезщетение/. Прието е, че с това е осъществен фактическият състав, предвиден в Разпореждане №15/24.07.1991г. за възстановяване правото на собственост.
Прието е, че с решение №16-01/06.06.1996г. на ПК-Д. Чифлик е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на П. К. Р. върху нива с площ от 4.411дка в землището на [населено място], м.“К. дере“, съставляваща имот №36 по КП, одобрен през 1996г., като във възстановения имот попада част от парцел IV, кв.10 по плана на селото с площ от 275кв.м., като в редакцията си към датата на постановяване на това решение на ПК от 1996г. нормата на чл.10 ЗСПЗЗ не е предвиждала възможност за възстановяване на собствеността върху незастроени имоти, които след внасянето им в ТКЗС са били продадени от ТКЗС на трети лица и след това са били отчуждени от държавата по реда на Р. №93/1973г. Прието е, че към датата на подаване на заявлението за възстановяване на собствеността /04.12.1991г./ имотът се е намирал в патримониума на държавата като отчужден по реда на Р. №93/1973г. и е подлежал на възстановяване по реда на Р. №15/1991г., а не по реда на ЗСПЗЗ. Посочено е, че принципът, действал до изменението на ЗСПЗЗ с ДВ.бр.98/1997г. е , че незастроените имоти, продадени в периода на обобществяване от ТКЗС на трети лица, не подлежат на възстановяване, освен ако не е проведен успешно иск с правно основание §4и ПЗР ЗСПЗЗ, по който да се установи нищожността на придобивното основание на тези трети лица, в който смисъл са и разясненията, дадени в т.1Б на ТР №2/25.06.1996г. на ОСГК на ВКС.
Прието е, че с приемането на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /обн.ДВ.бр.98/1997г./ се разширява кръгът на земите, подлежащи на възстановяване по общия ред, предвиден в ЗСПЗЗ, като се включват и тези земи, които са били притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДСЗ или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените в закона случаи /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ/. Прието е, че предвид разширения кръг имоти, подлежащи на възстановяване и законодателят с §34 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн.Дв.бр.98/1997г. е дал възможност на заинтересованите лица, на които е отказана реституция, тъй като тези имоти не са подлежали на възстановяване по досегашната уредба, да поискат в определен срок ПК да отмени решенията си за отказ за реституция, а с §31 им е дадена възможност да обжалват такива стари решения, въпреки че са пропуснали първоначалния срок за това.
Прието е, че нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е материалноправна, действа занапред и на същата не е придадено изрично обратно действие, предвид на което тя може да намери приложение само по отношение на неприключили до влизането й в сила административни процедури по възстановяване на собствеността, прилага се само по отношение на юридически факти, осъществени след влизането й в сила, с оглед на което решенията на органите на поземлена собственост се преценяват съобразно действащата към момента на тяхното постановяване редакция. С оглед на това е прието, че постановеното на 06.06.1996г. решение на ПК не произвежда предвиденото в закона конститутивно действие към момента на постановяването си, но произвежда такова действие след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ, обн.Дв.бр.98/1997г.
Прието е, че между наследниците на М.М. след възстановяване на собствеността на 20.11.1996г. е сключен в изискуемата от закона форма и вписан договор за доброволна делба, по силата на който Д. М. М. /починал на 30.03.2003г./ е получил в реален дял част от възстановения имот, а именно недвижим имот с площ от 2.708дка, включващ реална част с площ от 564кв.м. от парцел IV и с нотариално завещание №3/17.10.2002г. е завещал имота на К. М. М..
Посочено е, че ПК е издала и последващо решение от 14.12.1998г- за възстановяване на същия имот на наследниците на М.Й., при постановяването на което е действаща нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и съответно е прието, че е отнет вещно-транслативният ефект на договора от 1970г., предвид което и предявилите иска лица не могат да се легитимират като собственици с постановеното от В. през 1993г. решение. Посочено е, че дори да се приеме противното, то от събраните гласни доказателства /показанията на св.М. и Д., кредитирани от съда като непротиворечиви и базирани на непосредствени възприятия/ К. М. владее процесната реална част от парцел IV в кв.10 с площ от 564кв.м. като включена в по-голям имот от смъртта на Д. М. /30.03.2003г./ и до подаване на исковата молба /08.05.2013г./ е изтекъл предвиденият 10 годишен срок на осъществявано давностно владение.
Прието е също така, че с решение №16-1/04.06.1999г. на ПК-Д. Чифлик е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на К. П. Р. върху нива с площ от 4.178дка, находяща се в землището на [населено място], м.“К. дере“, съставляваща имот №29 по КП, одобрен през 1996г., като във възстановения имот попада реална част от парцел IV от 80кв.м., за които вече посочената колизия на права се разрешава в полза на лицата, на което правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и предявилите иска лица не се легитимират като собственици на тази част от имота.
По въпроса дали приобретателите по договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС през 1970г. са трети лица с валидни договори за покупко-продажба по смисъла на разясненията, дадени в ТР №2/1996г. на ОСГК на ВКС изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на задължителната практика на ВКС /постановеното по реда на чл.290 ГПК и посочено в обжалваното решение – решение №77/14.07.2015г. по гр.д.№7166/2014г. на Второ ГО на ВКС/. Тезата на касаторите за противоречиво разрешаване на въпроса с оглед разясненията дадени в ТР №2/1996г. не може да бъде споделена, тъй като тези разяснения са дадени преди влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ, обн.ДВ.бр.98/1997г. и не би могло да намери приложение при сега действащата редакция на закона. Дори да се приеме, че даденото в ТР №2/1996г. тълкуване следва да намери приложение за заварените към момента на влизане в сила на изменението на чл.10 ЗСПЗЗ /обн.ДВ.бр.98/1997г./, следва да се вземе предвид обстоятелството, че основното съображение на въззивния съд да отхвърли предявения иск е основателността на наведеното от ответниците по иска възражение за изтекла в полза на К. М. и наследниците на К. П. Р. придобивна давност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали съдът може да уважи възражение за изтекла придобивна давност след като имотът е придобит вече от предявилите иска лица на основание договор за покупко-продажба, както и налице ли е правно основание за ответниците да владеят имота при наличието на този придобивен способ /договор за покупко-продажба и възстановяване на собствеността по реда на Разпореждане №15/1991г. Изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.79 ЗС, според която за да се осъществи предвиденият придобивен способ не е необходимо владението да е установено на правно основание, доколкото по естеството си този придобивен способ е оригинерен, т.е. установяването на фактическата власт не е свързано с притежавано преди това право на собственост от друго лице.
А след като не е налице основание за допускане на касационно обжалване по отношение на едно от възраженията, изключващи правното действие на поддържаното от касаторите придобивно основание, с оглед тълкуването, дадено в ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.12.2015г. по в.гр.д.№1704/2015г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. К. с ЕГН [ЕГН], Г. Я. Д. с ЕГН [ЕГН], В. Я. Т. с ЕГН [ЕГН] и Ж. К. М. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на К. М. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 550лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: