О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259/25.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1356 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.11.2015 г. по гр. д. № 19 685/ 2014 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № II-55-37/ 29.09.2014 г. по гр. д. № 53 267/ 2010 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 348 ГПК изнася на публична продан делбеното жилище в [населено място].
Решението се обжалва от И. М. К. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Ако първоначално назначеният служебен адвокат не се яви по делото и вместо него се яви друг служебен адвокат, назначен след прекратяване на представителната власт на първоначалния, длъжен ли е съдът при поискване да отложи делото, за да предостави възможност за осъществяване на нормален контакт между страната и адвоката? и 2. Ако съделителят е живял в жилището десет и повече години, извършил е значителни подобрения и е правил необходими разноски, а другият съделител е проявявал пълна незаинтересованост, не е ли справедливо при съдебна делба имотът да бъде поставен в дял на този, който го е съхранил и подобрил? К. счита повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като и по двата извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба В. В. И. не изразява становище пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Във втората фаза, в която е постановено въззивното решение, действителната (пазарната) стойност на имота надхвърля 5 000 лв. Това изключва забраните на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалбата е подадена от легитимирана страна – съделителят, чието право на възлагане въззивното решение отрича. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но и двата въпроса не обосновават изводите на въззивния съд. Това изключва общото основание за допускане на касационния контрол, като съображенията за това са следните:
Влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е породило своето задължително за съда и за съделителите действие – до делба при равни квоти е допуснато жилището в [населено място] поради прекратената с развод съпружеска имуществена общност (чл. 297 и чл. 298 ГПК). Чрез обжалване на първоинстанционното решение във втората фаза на делбата в частта, с която на основание чл. 348 ГПК неподеляемото жилище е изнесено на публична продан, пред въззивната инстанция е бил поставен отново за решаване въпросът за способа за извършване на делбата. Във въззивната жалба касаторът се е оплакал, че има законово основание да получи жилището в дял, като е поддържал твърдения без отношение за кумулативните предпоставки на чл. 349, ал. 1 ГПК. Във въззивната жалба няма и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при представителството на касатора от назначения (повторно) служебен адвокат, респективно при упълномощаването от служебния защитник на адв. А., участвала в последното открито съдебно заседание пред първата инстанция.
В своето решение въззивният съд е зачел задължителното действие на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, приемайки, че за да бъде уважена възлагателната претенция, на касатора следва да са предоставени родителските права по отношение на децата от прекратения брак и той да няма собствено жилище. Съобразявайки неотносимостта на твърденията, с които жалбата е била обоснована, към предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК и отчитайки значението на обстоятелството, че единственият син на съделителите е починал, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.
Настоящият състав на Върховният касационен съд не намира, че повдигнатите от касатора въпроси обуславят въззивното решение. Поради валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, дейността на въззивната инстанция е била ограничена от посоченото в жалбата. При липса на оплаквания във въззивната жалба по представителството на касатора в първоинстанционното производство, въззивният съд е нямал правомощие да се занимава с допуснати (евентуално) процесуални нарушения след допускането на касатора до системата за правна помощ. Въвеждането на твърдения, които са обективно негодни да осъществят предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК, при които законът единствено допуска неподеляемото жилище да се поставено в дял на касатора, са без значение за правилността на въззивното решение за изнасяне на жилището на публична продан. Без значение за тези предпоставки е и справедливостта, която касаторът поставя като критерий по претенцията за възлагане чрез втория повдигнат процесуалноправен въпрос.
При този изход на делото в негова тежест остават направените пред настоящата инстанция разноски. Спорът за способа за извършване на делбата е неоснователно пренесен пред настоящата инстанция. Изключено е деликтното основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника по касационната жалба за репарация на разноските.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 17.11.2015 г. по гр. д. № 19 685/ 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.