4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 26.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1398 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 09.12.2015г. по в.гр.д.№2565/2015г., в частта, с която след обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд с указания за конституирането на П. Ж. И., за който е установено, че притежава идеална част от ПИ №299, идентичен с имот пл.№13 в кв.114 по плана на седми микрорайон на [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса как се определя цената на иска по чл.53, ал.2 З. /стара редакция/ – в размер на оценката на целия имот или само върху спорните части и кой е процесният имот, този от който са били отчуждени претендираните части или този, към който са били придадени. Поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл и по въпроса когато искът по чл.53, ал.3 З. /стара редакция/ е предявен срещу няколко ответника, един от които е починал и друг е продал притежаваната от него съсобственост на трето лице преди подаването на исковата молба в съда и всички заедно не притежават целия имот и до приключване на делото в първата инстанция ищците не са насочили иска срещу нови ответници, как следва да процедира въззивният съд – да прекрати производството по делото поради непредприети от ищците процесуални действия в срока и условията на чл.228, ал.3 ГПК или да върне делото на първоинстанционния съд за служебно конституиране на купувача и какво е другарството на обикновените съсобственици по предявения срещу тях иск за собственост. Излага доводи, че по въпроса за недопустимостта на исков процес, насочен срещу лице, починало преди предявяването на иска е налице практика на ВКС, докато по приложението на чл.228, ал.3 ГПК в производства по чл.53, ал.3 З./стара редакция/ при предявен иск срещу ответник, който е продал притежаваната от него част преди завеждането на исковата молба няма съдебна практика, поради което счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса налице ли е активна материална легитимация и допустим ли е специфичният установителен иск за собственост по чл.53, ал.3 З. /стара редакция/ в хипотеза на неприложена в законния срок регулация, с която от имота на ответника са били отчуждени части, придадени към съседния парцел, собственост на ищците, предвид автоматичното отпадане на отчуждителното действие на неприложен дворищнорегулационен план по §8, ал.1 ПР на ЗУТ, както и влязлото в сила решение между същите страни и за същия имот, постановено по приложението на §8, ал.1 ПР на ЗУТ разрешава ли въпроса за неприложен дворищнорегулационен план или този въпрос подлежи на ново доказване, по които въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
М. А. У.-З. и К. Т. З. са предявили срещу М. И. И., И. И. В. и В. И. В. иск за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 38кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1506.287, която реална част е неправилно заснета и отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. като част от ПИ с идентификатор 10135.1506.288 /бивш имот пл.№299 по плана на 7 микрорайон на [населено място]. В хода на първоинстанционното производство е установено, че М. И. И. е починала на 26.11.2010г. /преди предявяването на иска/, поради което по отношение на нея производството по делото е прекратено като недопустимо от първоинстанционния съд.
С обжалваното решение е прието, че постановеното по така предявения иск първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като ответникът И. И. В. се е разпоредил с притежаваните от него права върху бивш имот пл.№299 в полза на неучастващо в производството по делото лице /П. Ж. И./ още през 2006г., като първоинстанционният съд е допуснал опущение като не е конституирал П. Ж. И., включително и след изследване на неговото семейно положение, като страна в процеса, с оглед задължението на съда служебно да следи за участието на надлежните страни в процеса. Прието е, че е налице хипотеза на необходимо другарство по смисъла на ГПК, както и че необходимият другар следва да бъде конституиран служебно като се гарантира участието му в процеса като главна страна. Прието е също така, че участието на необходимия другар в случая е и задължително с оглед естеството на спорното правоотношение, тъй като връзката между необходимите другари е до такава степен обща, че решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички, което в случая налага решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
За правилен е приет начинът, по който първоинстанционният съд е определил цената на иска – върху данъчната оценка на съответната част от дворното място по представените по делото удостоверения.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения и обстоятелството, че касационната жалба е подадена от ответник в производството по предявения по реда на чл.53, ал.2 /стара редакция/ З. иск, следва да се приеме, че поставените въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В т.1 на ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че цената на исковете по чл.53, ал.2 изр.2 З. /първоначална редакция/, нов чл.54, ал.2 З. се формира на основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването на иска. В случая цената на предявения иск е определена в съответствие с така даденото от ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, поради което соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Касационната жалба е подадена от ответник в производството по предявения по реда на чл.53, ал.2 З. /първоначална редакция/ иск. Изложените от въззивния съд съображения за необходимостта в производството по делото да участва и друго лице, притежаващо права върху имота наред с първоначално конституирания ответник, не засягат нито материалноправните, нито процесуалните права на последния /доколкото въззивният съд е приел, че с правата върху съответната идеална част от имота се е разпоредил друг ответник в производството, а именно И. В., а не касатора В. В./, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по въпроса за необходимостта в производството да бъде конституиран нов ответник. Следва да се отбележи също така, че естеството на поставените от касатора въпроси не би могло да обоснове извод за недопустимост на производството по делото по първоначално предявения иск, доколкото въззивното решение е обжалвано само в частта, с която делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за допустимостта на иск, предявен срещу лице, което е починало преди подаването на исковата молба в съда, тъй като производството по отношение на М. И. И. е прекратено и указания за конституиране на нейните наследници по закон с обжалваното решение не са давани.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на обстоятелството, че регулацията не е приложена , както и за автоматичното отпадане на отчуждителното й действие по смисъла на §8, ал.1 ПР на ЗУТ, тъй като според трайно установената съдебна практика този въпрос касае основателността, а не допустимостта на предявения иск.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.12.2015г. по в.гр.д.№2565/2015г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: