1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 21.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 50102 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/18.05.2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ТО, постановено на 24.08.2015г. по в.т.д.№306/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените от [фирма] против [фирма] два обективно съединени иска, от които главният с основание чл.258 вр. чл.266 ЗЗД за сумата 26 401.92лв. /стойност на извършени и незаплатени СМР/, а вторият /акцесорен/ за заплащане на 8 194.46лв. по реда на чл.86 ЗЗД /обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на главницата/, включително в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати съдебните разноски за въззивната инстанция на дружеството-ответник.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит;
2.Каква е доказателствената сила на данъчната фактура, подписана двустранно между страните, осчетоводена в счетоводствата им като търговци и отразена в регистрите по ЗППС и СД, които същите водят като лица, регистрирани по ЗДДС;
3.Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни;
4.Има ли задължение въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [фирма] иск за заплащане стойността на извършени СМР по реда на чл.258, вр. чл.266 ЗЗД, както и на обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на тази стойност по реда на чл.86 ЗЗД.
С обжалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни.
От фактическа страна е прието, че [фирма] има качеството „изпълнител“ по сключен с [фирма] на 25.04.2007г. договор за строителство с предмет изпълнение на СМР на обект „Производствено-административна сграда за асансьори“ в УПИ 83510.580.18 по кадастралната карта на [населено място], като определени видове СМР на подобект „Изпълнение на планировката“ [фирма] е превъзложило на [фирма] като подизпълнител. При превъзлагането е договорено след изпълнение на конкретна работа да се съставят протоколи обр.19 за установяване на количествата и стойностите на извършеното строителство към момента на съставянето на протокола. Прието е, че в представен по делото двустранно подписан от страните протокол 1- обр.19 от 07.12.2007г. и издадената въз основа на него фактура №247/07.12.200г. е отразен вида, обема и стойността на извършените и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 83 401.92лв., от които за преведените от [фирма] 57 000лв. между страните не съществува спор, че погасяват част от задължението за заплащане на извършените от [фирма] СМР.
Въз основа на заключението на изслушана по делото СИЕ е прието, че между страните по спора са съставени три протокола обр.19 за изпълнение на земни работи по вертикалната планировка около строежа – на 29.05.2007г. на стойност 11 038лв. с ДДС; на 02.10.2007г. на стойност 24 000лв. с ДДС; на 07.12.2007г. на стойност 83 401.92лв. с ДДС като реално измерените СМР по количество и стойност са на обща стойност 61 699.27лв. с ДДС. Въз основа на заключението на изслушаната по делото тройна ССчЕ е прието за установено, че фактура №247/07.12.2007г. е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, включена е в дневника за продажби за месец декември 2007г., респ. в справката-декларация по ЗДДС на [фирма] и в дневника за покупки за месец декември 2007г., респ. в справката-декларация по ЗДДС на [фирма] за месец декември 2007г., като плащанията по тази фактура са в общ размер на 57 000лв.
Въз основа на представените по делото протоколи обр.19, издадените въз основа на тях фактури от м.май, октомври и декември, 2007г., както и на заключенията на изслушаните по делото експертизи, е прието, че между страните по спора са съществували няколко валидни облигационни връзки с един и същи предмет – извършване на СМР по процесния обект, които [фирма] е осъществило в качеството си на подизпълнител, като отразените в различните протоколи СМР са идентични по вид и с приблизително еднакви цени. Прието е, че реално извършените СМР са установени със заключението на изслушаната по делото СИЕ като са изложени съображенията, поради които съдът кредитира заключението на експерта. Въз основа на заключението на експерта е прието за основателно възражението на [фирма], че в протокола и фактурата от 07.12.2007г. количествата на претендираните СМР са посочени в по-голям обем от реално извършените, тъй като част от част от строителните работи, отразени в тази фактура и протокола от същата дата са заплатени съобразно предходните фактури от месец май и декември.
Прието е, че стойността на СМР, посочени в протокол и фактура от 29.05.2007г. в размер на 11 038лв. е изцяло заплатена на [фирма] по банков път, като във фактура 59/29.05.2007г. е отразено, че са доставени 30.66 куб.м., но доколкото от заключението на ССчЕ е установено, че в счетоводството на [фирма] дървен материал, доставен от ответника не е заприходяван, е прието, че плащането касае процесните СМР.
Прието е, че стойността на СМР, отразени в протокол обр.19 от 02.10.2007г., и фактура №152/02.10.2007г., осчетоводена и при двете страни, включена в дневниците за покупко-продажби и в СД по ЗДДС, е заплатена, като плащането е доказано с платежно нареждане от 02.10.2007г. и заключението на ССчЕ.
С оглед категоричността на заключението на СТЕ, че на обекта няма извършени други, различни от процесните и отразени в заключението СМР, за неоснователно е прието твърдението на [фирма], че отразеното в протоколите от 29.05.2007г. и от 02.10.2007г. извършване на СМР касае други земно-изкопни работи, а не посочените в протокола от 07.12.2007г. и издадената въз основа на него фактура 247/07.12.2007г. С оглед на това и на установеното извършване на плащания по протоколи и фактури от м.май /11 038лв./ и октомври, 2007г. /24 000лв./, както и от м.декември, 2007г. /57 000лв./ е прието, че претенцията на [фирма] е погасена чрез плащане.
За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд по недопустим начин е правил връзка между отделните договорни отношения между страните. Изложени са съображения, че правоизключващото възражение, че претенцията е погасена чрез разплащания по протоколи и фактури от 29.05.2007г. и 02.10.2007г. е въведено от дружеството ответник по надлежния ред, представлява негова защитна теза в процеса, поради което съдът е длъжен да го обсъди и прецени неговата основателност, което обосновава допустимостта на извършеното от първоинстанционния съд процесуално действие.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.
Действително като доказателство по делото е представена данъчна фактура, осчетоводена в счетоводствата и на двете спорещи дружества, отразена и в регистрите по ЗДДС и СД, като и двете дружества са регистрирани по ЗДДС, като в представеното с изложението решение №42/19.04.2010г. по т.д.№593/2009г. на Второ ТО на ВКС е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включително и в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
По настоящето дело обаче е направено възражение за погасяване на задължението по фактура №247/07.12.2007г. чрез плащане, във връзка с което са събрани доказателства, включително съдебно-счетоводни експертизи. Изводът на въззивния съд, че задължението по тази фактура е погасено чрез плащане, е основан на анализа на всички събрани доказателства без при това доказателственото значение на фактурата да е отречено. А след като съществуването на задължението по фактурата принципно не е отречено, не може да се приеме, че поставените въпроси /1 и 2/ са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси, касаещи изискванията, на които следва да отговарят мотивите на въззивното решение и задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Според настоящия състав мотивите към обжалваното решение съответстват на трайно установената включително и като задължителна практика на ВКС, съдържаща изискване за обсъждане на всички доказателства /за доказателственото значение на които между страните съществува спор/ поотделно и в тяхната съвкупност, както и за произнасяне по всички наведени в производството пред въззивния съд доводи и възражения на страните – въззивният съд е обсъдил писмените доказателства и експертните заключения, като е изложил съображенията си за възприемане на последните. Становището на касатора за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси по същността си представлява касационно оплакване за неправилност на обжалвания акт поради допуснатите по мнение на касатора нарушения на съдопроизводствените правила, основано на поддържаната от касатора теза за доказателственото значение на представените фактури, както и на експертните заключения, което обаче не е било възприето от въззивния съд.
Изразеното от въззивния съд становище по поставените от касатора въпроси съответства на задължителната или трайно установената практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по касационна жалба не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са били направени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.08.2015г. по в.т.д.№306/2015г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: