О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262/26.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1333 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 133/ 18.12.2015 г. по гр. д. № 304/ 2015 г., с което Бургаски апелативен съд, като потвърждава решение № 338/ 13.07.2015 г. на Бургаски окръжен съд отхвърля исковете в защита на собствеността върху един поземлен имот в [населено място], предявени от Б. „А. с.“ срещу [фирма], [фирма] и [фирма].
Решението се обжалва от Б. „А. с.“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Правилно ли въззивният съд е приел за недоказано точното местонахождение на отчуждените по Закона за 2. 8 дка в рамките на процесния поземлен имот с площ от 8 355 кв. м? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да направи анализ на всички гласни доказателства, като посочи защо дава вяра на показанията на една група свидетели и защо не кредитира показанията на друга група? Счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, като по първи обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че обжалваното решение противоречи на влязло в сила решение от 04.08.2014 г. по гр. д. № 422/ 2014 г. на СГС, а по втория – на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че то е в противоречие с решение № 176/ 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/ 2010 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира разноските по делото.
Ответниците по касационната жалба възразяват, че повдигнатите от касатора въпроси нямат значението, което касаторът им придава. По същество намират решението правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е постановено по пасивно субективно съединени искове за собственост на недвижим имот. Тяхната цена е критерий, изключен от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК откъм допустимия предмет на жалбите. Подадени са от легитимирана страна – ищецът по отхвърлените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но поставените въпроси не обосновават изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
В. съд е съобразил, че в чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗВСОНИ са материалноправните предпоставки, при осъществяването на които касаторът извежда качеството си на собственик по предявените искове (положителните установителни срещу първите двама ответници по касация и осъдителният по чл. 108 ЗС срещу третия ответник по касация). Приел е, че касаторът е включен в персоналния обхват на ЗВСОНИ, доколкото по Закона за национализация на частни и индустриални минни предприятия от него са отчуждени 2. 8 дка от имот, застроен с паянтови сгради. Въпреки установеното тези 2. 8 дка да представляват част от процесния поземлен имот в [населено място], който има близо два пъти по-голяма площ, и процесния имот да е държавна собственост към влизане в сила на ЗВСОНИ, въззивният съд е изключил предпоставките на въведения придобивен способ. Мотивирал се е с това, че въпреки допуснатите експертизи и писмени и гласни доказателства, точното месторазположение на имота, който е бил одържавен от касатора не е установено. Намерил е също, че след одържавяването на имота паянтовите постройки са разрушени, а в процесния имот законно са изградени две масивни сгради. При недоказаност на точното месторазположение на отчуждения имот въззивният съд е изключил извода от този имот да остава част, свободна от застрояване, която да отговаря на благоустройствените изисквания за самостоятелен парцел. Така е достигнал до крайния извод, че одържавеният имот не съществува реално до размерите, в които е отчужден, а това изключва реституционната предпоставка на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ по въведения придобивен способ.
Настоящият състав намира, че извода на въззивния съд, който обуславя обжалваното решение, съответства на задължителните за съдилищата указания в приложението на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, дадени с т. 1 ТР № 1/ 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/ 1994 г. ОСГК на ВС. Първият въпрос, повдигнат от касатора, не го обуславя. По своето същество чрез него се въвежда касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). К. основания обаче са различни от основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. т. 1 – 3 ГПК. Задължение на касатора е да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Следователно непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато, без необходимост да се обсъжда налице ли са допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, които касатора сочи. В този смисъл е и т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ВКС, ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 г.
Вторият повдигнат от касатора въпрос също не обуславя изводите на въззивния съд. При обсъждане на доказателствата, събрани чрез заключенията на допуснатите и изслушани технически експертизи и на тези, събрани чрез приетите документи и чрез разпит на доведените от страните свидетели, въззивният съд е приел, че точното местоположение на одържавения от касатора имот е неустановимо. За този доказателствен извод няма обуславящо значение въпросът длъжен ли е въззивният съд да направи анализ на всички гласни доказателства, като посочи защо дава вяра на показанията на една група свидетели и защо не кредитира показанията на друга група? Това е така, защото въззивният съд е направил доказателственото си съждение, обсъждайки гласните доказателства съвкупно с останалия доказателствен материал. Следователно процесуалноправния въпрос не обуславя крайните изводи на въззивния съд, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които всеки един от ответниците е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 133/ 18.12.2015 г. по гр. д. № 304/ 2015 г. на Бургарски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. „А. с.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати суми от по 2 500 лв. на [фирма], на [фирма] и на „ [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.