О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 488/21.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 50 320 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 154/ 30.09.2015 г. по гр. д. № 166/ 2015 г., с което Добрички окръжен съд, като потвърждава решение 62/ 23.04.2015 г. по гр. д. № 682/ 2014 г. на Добрички районен съд, отхвърля исковете на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Е. Г. К. за сумата 24 446 лв. – вземане за връщане на полученото по договор № 08/112/04153/ 12.02.2010 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и за сумата 1 273. 48 лв. – законни лихви в периода 07.06.2014 г. – 10.12.2014 г., квалифицирани съответно по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Решението обжалва Държавен фонд „Земеделие“ (ДФ „Земеделие“) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Съставлява ли доказателство за неприемане на заявката за второ плащане от ДФ „Земеделие“ съставеният и предаден на заявителя контролен лист, който свидетелства за некомплектованата с необходимите документи заявка и съдържа дадените от Разплащателната агенция (РА) указания какви документи е длъжен да представи ползвателят на помощта, за да получи второто плащане по отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по мярката „създаване на стопанства за млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР за периода 2007 – 2013 г.)? По искането за допускане на касационния контрол касаторът обосновава основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). По същество се оплаква, че решението е неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Е. Г. К., ответник и по касация, възразява, че поставеният въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема касационната жалба с допустим предмет. Обжалваното решение не попада в предметния обхват на чл. 280, ал. 2 ГПК, изчерпателно изброяващ въззивните решения, на които касационното обжалване законът не допуска. Подадена е от легитимирана страна – ищецът по отхвърлените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, но за проверка на неговата допустимост. Съображенията за това са следните:
В исковата молба касаторът обосновава легитимацията си на кредитор по предявените пред гражданския съд искове със следните твърдения: 1) в качеството на Разплащателна агенция по смисъла на чл. 11а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП и на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и храните при законовата делегация от § 35 ПЗР към ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ сключва с ответника договор № 08/ 112/ 04153/ 12.02.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г; 2) с договора ДФ „Земеделие“ се задължава да отпусне на ответника безвъзмездна финансова помощ за сумата 48 892 лв. чрез две равни плащания; 3) ДФ „Земеделие“ на 17.03.2010 г. прави първото плащане по договора за сумата 24 446 лв.; 4) с писмо изх. № 01-033-6500/ 283/ 28.04.2014 г. директорът на Областна дирекция – В. на ДФЗ отказва второто плащане, прекратява договора и иска връщане на изплатената сума от 24 446 лв., мотивирайки се с това, че ответникът не е изпълнил своето задължение по чл. 5. 1. от договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. да подаде в уговорения срок заявката за отпускане на остатъка от помощта; 5) писмото е получено на 28.04.2014 г. и 6) в периода 07.06.2014 г. – 10.12.2014 г. ответникът е в забава по задължението да върне изплатената сума.
Ответникът Е. Г. К., ответник и по касация, в писмения отговор на исковата молба е възразил, че за ДФ „Земеделие“ не е възниквало правото на прекратяване на договора, упражнено с уведомителното писмо от 28.04.2014 г., тъй като е изпълнил в срок задължението си по чл. 5. 1. от договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., а документът от 07.04.2014 г. е своевременно подадената заявка за второто плащане по отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. Писменият отговор е подаден по пощата на 04.02.2015 г.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че ДФ „Земеделие“ има интерес от съдебна защита по паричните притезания, а спорът по осъдителните искове е в подведомствеността на гражданския съд (чл. 14, ал. 1 ГПК). Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд намира исковете неоснователни, като споделя възражението, че за ДФ „Земеделие“ не е възниквало правото на прекратяване на договор № 08/ 112/ 04153/ 12.02.2010 г., упражнено с писмото от 28.04.2014 г., защото ответникът по касация е изпълнил своевременно своето задължение да подаде заявка за второ плащане по отпуснатата безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията, Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (нова – ДВ бр. 18/ 2005 г). След това изменение на върховния закон бе сключен Договорът за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз (обн. ДВ бр. 103/ 2006 г.). Договорите, въз основа на които на правен субект може да бъде предоставена безвъзмездно финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, са предвидени в различни регламенти, част от вторичното право на ЕС. Сключването на договорите е инструмент за осъществяване на политиката на ЕС за хармонично развитие чрез икономическо, социално и териториално сближаване – чл. 174, пар. 1 от ДФЕС. Инструментът служи за удовлетворяване на публичен интерес – този на ЕС, на държавите-членки, на гражданите на ЕС; включително на българските граждани. Гарантирането на публичния интерес е наложило в чл. 175 ДФЕС да се установят задълженията на държавите-членки за постигане на целите по чл. 174 ДФЕС, както и инструментариумът, чрез който С. подкрепя осъществяването на тези цели – Структурните фондове и К. фонд на ЕС. За да гарантира изпълнението на целите в чл. 174 ДФЕС, а оттук – и постигането на публичния интерес, ЕС въвежда пряка регулация на правоотношенията по повод достъпа и ползването на финансовата помощ от Структурните фондове, включително на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) – Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г. на Съвета от 20.09.2005 г. относно помощите за развитие на селските райони, отпускани от ЕЗФРСР и Регламент (ЕО) 1782/ 2003 на Съвета относно установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и Регламент (ЕО) № 796/ 2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната схема за администриране и контрол, кръстосана спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/ 2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми на директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Тези Регламенти понастоящем са отменени, но са регулатор на правоотношенията между страните. Правната рамка, очертаната в тези актове на вторичното право на ЕС, е и основание за сключения договор № 08/ 112/ 04153/ 12.02.2010 г. Правната рамка намира регламентация и в националното право чрез Закона за подпомагане на селскостопанските производители и Наредба № 9/ 2008 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание § 35 ПЗР на ЗПЗП. С Наредба № 9/ 03.04.2008 г. са уредени условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селскостопанските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, като ДФ „Земеделие“ осъществява функциите на Разплащателна агенция по смисъла на цитираните регламенти и чл. 11а, ал. 1 и 2 ЗПЗЗ.
В чл. 21 от Наредба № 9 е предвидено, че след одобряване на заявлението за подпомагане се подписва договор между органите на Разплащателната агенция (РА) и ползвателя на финансовата помощ. Съгласно чл. 6 от Наредба № 9, помощта се изплаща на два етапа: първото плащане се извършва след одобряването на заявлението за подпомагане, а второто плащане се извършва след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9, в срок до 3 месеца от подаването на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми със законните лихви към тях и/ или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
С т. 1 ТР № 8/ 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/ 2015 г. О. на ВАС, I и II колегия прие, че актовете, издавани от органите на РА – ДФ „Земеделие“, с които одобрява/ мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ и/ или иска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/ или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ (чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г.) са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават индивидуални административни актове. Зачитайки действието на т. 1, ТР № 8/ 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/ 2015 г. О. на ВАС , I и II колегия по чл. 130, ал. 2 ЗСВ и проведеното с нея нормативно тълкуване на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да приеме, че е индивидуален административен акт уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 04-033-6500/ 283/ 28.04.2014 г., с което органът на РА – ДФ „Земеделие“ отказва второто плащане, прекратява договора и иска връщане на изплатената сума от 24 446 лв., мотивирайки се с това, че ответникът не е изпълнил своето задължение по чл. 5. 1. от договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. да подаде в уговорения срок заявката за отпускане на остатъка от помощта.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК (нова – ДВ, бр. 12 от 2009 г, в сила от 01.01.2010 г.), публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от присъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Ш. и Преходния финансов инструмент, които възникват въз основа на административен акт. Съответства на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл. 27, ал. 5, изр. 1 ЗПЗП, според който вземанията на РА (ДФ „Земеделие“), които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. С оглед чл. 166, ал. 1 ДОПК правопопрядъкът приема, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на индивидуален административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, по силата на чл. 27, ал. 3 З., компетентният орган е РА ДФ „Земеделие“, а уведомително писмо изх. № 04-033-6500/ 283/ 28.04.2014 г. установява и публичното държавно вземане за връщането на сумата, изплатена по договор № 08/ 112/ 04153/ 12.02.2010 г., заедно със законната лихва. Уведомителното писмо е връчено, а ответникът по касация не твърди да го е обжалвал в границите на срока по чл. 149 АПК.
Изречение второ на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП предвижда също така, че вземанията на РА (ДФ „Земеделие“), които възникват въз основа на договор, са части държавни вземания. Чл. 27, ал. 2 ЗПЗП предвижда също така възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК за определените в разпоредбата вземания на РА (ДФ „Земеделие“) въз основа на извлечение от счетоводните книги. Съгласно чл. 3, ал. 7 от Закона за Националната агенция за приходите, Агенцията събира частните държавни вземания, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП. Така откъм допустимостта на въззивното решение и подведомствеността на делото, образувано и разгледано пред гражданския съд, възниква въпросът дали предявените искове са за вземане, предвидено в чл. 27, ал. 5, изр. 1 ЗПЗП, респ. чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК или са за вземане, предвидено в чл. 27, ал. 5, изр. 2 ЗПЗП.
За допустимостта на обжалваното въззивно решение според подведомствеността на правния спор, отнесен и разгледан от гражданския съд, следва да бъде съобразено също така, че със ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г.) на национално ниво бе институционализиран (намери своята обща правна уредба) административният договор. В категорията на административните договори попадат и договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, включително и тези по Наредба № 9/ 03.04.2008 г. С § 6, ал. 3 ЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г., в сила от 25.12.2015 г.) бе изменен § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). ЗУСЕСИФ определя националната инстутиционна рамка за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специални правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията по финансови корекции, а средства от ЕСИФ по смисъла на този закон са и средствата от ЕЗФРСР (чл. 1 ЗУСЕСИФ). С § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.) законодателят постави в подведомствеността на гражданските съдилища определена категория правни спорове, разглеждането на които завари ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 2016 г.). С оглед допустимостта на обжалваното въззивно решение следва да бъде обсъдена и новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, която е в сила от 25.12.2015 г.
Следователно решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост по процесуалноправните въпроси: Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“, с който се иска връщането на изплатената по договора сума заедно със законните лихви към нея? и Тези искове попадат ли в обхвата на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)? К. контрол настоящият състав на Върховния касационен съд следва да допусне и служебно. Процесуалноправният въпрос обосновава допустимостта на обжалваното решение (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС), а по него е налице и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като проверката за допустимост на решението предхожда въпросът за неговата правилност, касационният контрол не следва да бъде допускан и по повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 154/ 30.09.2015 г. по гр. д. № 166/ 2015 г. на Добрички окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.