О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 508/ 26.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 50 147 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1482/ 08.07.2015 г. по гр. д. № 2/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд обезсилва решението от 17.10.2014 г. по гр. д. № 10028/ 2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната част и прекратява производството по иска на Т. П. В. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 27 044. 11 лв. – обезщетение за вредите от неизпълнението на задълженията по договор за банков влог от 01.11.2007 г, изразяващи се в платените лихви по договор за заем с [фирма] от 16.06.2008 г. за периода 16.06.2009 – 20.07.2011 г.
Решението обжалва Т. П. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите (материалноправен и процесуалноправен): 1. Има ли разлика в основанието на задължението за уговорена лихва върху предоставения заем и основанието на задължението за уговорена лихва за забавеното изпълнение на задължението за връщане на заема? и 2. Процесуалната пречка на чл. 299, ал. 1 ГПК изисква ли пълен идентитет (обективен и субективен) между правния спор по предявения иск и спора, разрешен с влязло в сила решение? Основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) касаторът извежда с доводите, че повдигнатите въпроси обуславят изводите на въззивния съд и те противоречат на конкретни решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК. Оплакването по същество е, че с въззивното решение са нарушени чл. 270, ал. 3, изр. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК. Касаторът изключва обективният идентитет между предмета на настоящото дело и дело между същите страни, приключило с влязло в сила решение (№ I 49-205/ 24.06.2013 г. по гр. д. 21711/ 2009 г. на Софийски районен съд). Касационната жалба обосновава с довода, че предмета на приключилото дело е различен, доколкото има разлика във вредата по причина на виновното неизпълнение на задълженията на ответната банка по договора за банков влог, чието обезщетяване е претендирал, а сега претендира с предявения иск. По приключилото дело вредата е изразена в платените лихви върху предоставения заем по договора с [фирма] от 16.06.2008 г., а по настоящото дело вредата е изразена в платените лихви за забавеното изпълнение на задължението за връщане на заема. Касаторът счита, че изводът за различния предмет на делата е допустимо да бъде обоснован и чрез обстоятелствената част на исковата молба по приключилото дело, предвид формирания (непрецизен) диспозитив на влязлото в сила решение по уважения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява по искането за допускане на касационния контрол. Според Банката повдигнатите въпроси не обуславят въззивното решение. По същество възразява, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по иск, чиято цена надхвърля размерите по чл. 280, ал. 2, т. 1 и не попада в обхвата на т. 2 и 3 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – ищецът, чийто осъдителен иск въззивният съд квалифицира като недопустим (при процесуалната пречка от чл. 299, ал. 1 ГПК). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК след уточнение и конкретизиране на повдигнатите въпроси в духа на касационните оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията за това са следните:
Касаторът извежда качеството си на кредитор по предявения иск със следните твърдения: 1) към 16.06.2008 г. ответната банка е във виновно неизпълнение на своите задължения към касатора по договор за срочен влог № 06/ 0000000014748355/ 01.11.2007 г. на сумата 127 681. 31 евро и лихва за срока на влога; 2) неизпълнението е причината на 16.06.2008 г. касаторът да сключи договор за заем с [фирма] за сумата 231 000 лв., за да погаси свое задължение за сумата 117 901 евро по предварителен договор от 18.06.2008 г. за покупко-продажба на един апартамент с краен срок за плащане на това задължение (за втора вноска по цената); 3) по договора с [фирма] касаторът е поел задължения за лихви, както следва: за срока на заема (в периода 16.06.2008 г. – 16.06.2009 г. – основният лихвен процент плюс 5 пункта (чл. 2. 2. от договора от 16.06.2008 г.)) и за забавеното изпълнение на задължението за връщане на заема (след 16.06.2009 г. – основният лихвен процент плюс 5 пункта (чл. 4. 2 от договора от 16.06.2008 г.)); 4) съгласно уговореното [фирма] превежда заема на [фирма], продавачът по предварителния договор от 28.02.2008 г.; 5) на 20.07.2011 г. касаторът извършва две плащания, с които погасява договорните си задължения към [фирма], а именно: за сумата 231 000 лв. – връщане на заема и за сумата 49 440 лв. – лихви за периода 16.06.2008 г. – 20.07.2011 г. и 7) с предявения иск касаторът претендира сумата 27 092 лв. – обезщетение за вредата по причина на виновното неизпълнение на ответната банка по договора за срочен влог с касатора, изразена в платените от касатора лихви на [фирма] за забавеното връщане на заема в периода 16.06.2009 – 20.07.2011 г. (уточнение на обстоятелствената част на исковата молба, извършено в откритото съдебно заседание от 06.10.2014 г. пред първоинстанционния съд).
Касаторът е представил, а първостепенният съд е приел предварителния договор от 28.02.2008 г. между касатора и [фирма], договора за заем от 16.06.2008 г. между касатора и [фирма], двете платежни нареждания от 20.07.2011 г., исковата молба от 16.09.2008 г. по приключилото гражданско дело между същите страни, по която са постановени две влезли в сила решения (част от предявените искове са били отделени и разгледани самостоятелно (чл. 210, ал. 2 ГПК)) и молба, уточняваща исковата молба от 16.09.2008 г.
Приложени са и двете влезли в сила решения, а именно:
1. Решение по гр. д. № 6200/ 27.12.2010 г. на Софийски градски съд, с което ответната банка е осъдена да плати на касатора сумата 127 681. 31 евро – главницата по срочния влог по договора от 01.11.2007 г., ведно със законните лихви от 16.09.2008 г. и направените по делото разноски.
2. Решение № I 49-205/ 24.06.2013 г. по гр. д. № 21 711/ 2009 г. на Софийски районен съд, с което ответната банка е осъдена да плати на касатора:
· сумата 5 961. 00 лв. – лихвата по договора за банков влог от 01.11.2007 г. с ответната банка;
· сумата 3 916. 18 лв. – законните лихви за забавеното изпълнение по договора за банков влог в периода 11.08.2008 г. – 16.09.2008 г.
· сумата 16 479. 76 лв. – обезщетение за вредите от виновното неизпълнение по договора за влог с ответната банка, изразяващи се в платени от касатора лихви по договора за заем с [фирма] и
· направените по делото разноски.
Ответникът по касация е направил отвод за сила на пресъдено нещо, обосновавайки го с действието на влязлото в сила решение на СРС (чл. 299 ГПК).
С първоинстанционното решение отводът е отклонен. Първостепенният съд е констатирал липса на обективен идентитет. Квалифицирал е предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД. Приел е, че с него се претендира обезщетение поради виновното неизпълнение на задълженията на ответната банка по договора за срочен влог, сключен с касатора, а вредата се изразява в платената от касатора на 20.07.2011 г. мораторна неустойка в обезщетение вредите от забавеното изпълнение на задължението за връщане на заема за периода 16.06.2009 – 20.07.2011 г., договорена в размер, равен на двойния размер на законната лихва в периода на забавата (чл. 4. 2 от договора от 16.06.2008 г. с [фирма]). С влязлото в сила решение № I 49-205/ 24.06.2013 г. по гр. д. № 21 711/ 2009 г. Софийски районен съд е уважил иск при същата квалификация с предмет вземане за компенсация на вреда от виновното неизпълнение на задълженията на ответната банка по договора за срочен влог, сключен с касатора, но по приключилото дело вредата е изразена в платените от касатора на 20.07.2011 г. възнаградителни лихви в срока на заема за периода 16.06.2008 – 16.06.2009 г. (чл. 2. 2. от договора с [фирма]). Изводът, че предметът на приключилото дело е различен с предмета на настоящото, първостепенният съд е направил след тълкуване на влязлото в сила решение чрез обстоятелствената част на исковата молба от 16.09.2008 г., по която е постановено. Искът по настоящото дело е частично уважен.
С второинстанционното решение отводът е споделен, а въззивният съд е процедирал при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Второинстанционният съд е констатирал обективен идентитет. Приел е, че по двете дела между същите страни (по приключилото и по настоящото) претенциите са за обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на ответната банка по договора за срочен влог, сключен с касатора, а вредата се изразява в платените от касатора лихви по договора за заем. Въззивният съд е отказал да тълкува влязлото в сила решение, приемайки, че същият въпрос е разрешен с влязлото в сила решение на Софийски районен съд, а чл. 299, ал. 1 ГПК забранява повторното му отнасяне до съда.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че след уточняване и конкретизиране на въпросите, които касаторът повдига, процесуалноправните въпроси, включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, са следните: 1. Включена ли е в предмета на делото конкретната вреда по иска на кредитора за обезщетяване на вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжника (чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД)? и 2. При установяване на абсолютната процесуална пречка за допустимост на предявения иск по чл. 299 ГПК допустимо ли е съдът да тълкува влязлото в сила решение, когато то е неясно (не индивидуализира в необходимата степен спорното право)? По тези въпроси на настоящия състав не е известно да има практика на Върховния касационен съд, като за тях е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1462/ 08.07.2015 г. по гр. д. № 2/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора В. в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 540. 88 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.