О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 16.11.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 455 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №1077,постановено на 06.07.2012г. по ч.гр.д.№831/2012г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил определение №70 от 30.01.2012г.,постановено по гр.д.№17 по описа за 2012г. на Врачанския окръжен съд,с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявените по реда на чл.45 ЗЗД вр. чл.51 ЗЗД искове против ответниците в качеството им на магистрати.
Определението е обжалвано от М. Д. Д. от [населено място], който поддържа,че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения,че неправилно съдът е приел,че написаното от ответниците не излиза извън рамките на функционалния им имунитет по смисъла на чл.132 от Конституцията на Република България,доколкото извършените от тях действия са извън осъществяването на съдебната власт. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърди,че съдът се е произнесъл по въпроса кога съдия може да отговаря за действията си и може ли срещу него да бъде заведено гражданско дело за причинени вреди по ЗЗД при оклеветяване, т.е. за пределите на предвидения в чл.132 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите, при наличието на противоречива практика. Позовава се на разрешението на така поставения въпрос,дадено в определение №443/20.10.2006г., постановено по ч.гр.д.№397/2006г. по описа на ВКС,ІV ГО.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че предявените по реда на чл.45 ЗЗД искове,с които се иска ангажиране на гражданската отговорност на съдии от СГС във връзка с техните служебни задължения по образуваното в съда гр.д.№66/2011г.,изразяващи се в отвеждането им от разглеждането му,са недопустими с оглед нормата на чл.132 от Конституцията на Република България,даваща т.нар. функционален имунитет на магистратите при осъществяването на тяхната дейност. Прието е,че в своята дейност магистратите се произнасят с актове,които мотивират,като излагането в мотивите на съществуващи факти и обстоятелства,както и на твърдяни факти и обстоятелства и тяхната интерпретация от съда не е основание за търсене на гражданска отговорност,ако не се споделя от някоя от страните. Изложени са съображения,че несподелянето на мотивите за отвод на съдиите в СГС в настоящия случай от страна на ищеца не може да бъде основание за търсене на гражданска отговорност от съдиите.
Соченото от жалбоподателя определение №443/20.10.2006г., постановено по ч.гр.д.№397/2006г. по описа на ВКС,ІV ГО,в което е прието,че квалификациите за душевното здраве на страните не следва да попадат в защитения периметър на функционалния имунитет,защото излизат извън осъществяването на съдебната власт по смисъла на Закона за съдебната власт, според настоящия състав не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,макар в него поставеният от жалбоподателя въпрос да е разрешен по начин,различаващ се от становището на Пловдивския апелативен съд,изразено в обжалваното определение. Даденото в обжалваното определение разрешение на въпроса за пределите на функционалния имунитет на магистратите съответствува на трайно установената съдебна практика,изразена в определения, постановени от ВКС по реда на чл.274,ал.3 ГПК и решения,постановени по реда на чл.290 ГПК,а именно,че функционалният имунитет обхваща всички случаи,в които магистратите действат в това си качество, постановявайки съдебни актове в рамките на дадените им от Конституцията и законите на страната правомощия,вкл. и по отношение на изложените в тези актове съображения,обосноваващи необходимостта от извършване на определени съдопроизводствени действия. Личната гражданска отговорност на магистрата за изложените в съдебен акт мотиви не може да бъде ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД от несъгласната с тези мотиви страна. Функционалният имунитет според разрешението,дадено в определение №668/02.12.2009г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.гр.д.№634/2009г. на ІІІ ГО на ВКС не обхваща действията,извършени от магистрата лично при битови и междусъседски отношения,но не допуска ангажиране на личната му отговорност по повод действия,извършени в качеството му на съдия. В същия смисъл и определение №726/28.12.2009г. по ч.гр.д.№343/2009г. на ВКС,ІV ГО; определение №307/18.06.2010г. по ч.гр.д.№324/2010г. на ВКС,ІІІ ГО;определение №146:17.03.2011г. по ч.гр.д.№40/2011г. на ВКС,ІV ГО;определение №569/27.10.2011г. по ч.гр.д.№516/2011г. на ВКС,ІІІ ГО;определение №271/10.04.2012г. по ч.гр.д.№176/2012г. на ВКС,ІІІ ГО и определение №348/06.06.2011г. по ч.гр.д.№433/2010г. на ВКС,ІV ГО. Отговорност за причинени на страна в граждански процес вреди може да се търси с иск по чл.49 ЗЗД,в който смисъл решение №579/10.12.2010г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№377/2009г. по описа на ВКС,ІV ГО.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №1077,постановено на 06.07.2012г. по ч.гр.д.№831/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд по подадената от М. Д. Д. частна жалба вх.№4995/06.08.2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: