О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София,16.11.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 475 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №769,постановено на 09.04.2012г. по ч.гр.д.№125/2012г. Софийският апелативен съд,ГК,1-ви състав е потвърдил разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 30.05.2011г. за сумата 1200лв. и разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 30.09.2010г. за сумата 8640лв.,постановени от СГС,ГК,1 състав по гр.д.№9887/2010г.
Определението е обжалвано от Б. Б. Б. с оплаквания,че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено и вместо това издадените изпълнителни листове бъдат обезсилени. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса какъв е редът за защита срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист за разноски, присъдени от ВКС в производство по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение,след като в тази част решението на ВКС не подлежи на обжалване; по въпроса следва ли да се възлагат разноски,направени в производството по чл.303 ГПК,ако резултатът от това производство е отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото в предходната инстанция или трябва да се изчака решението по съществото на спора.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. Б. Д. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че решението на ВКС за отмяна на влязлото в сила предходно решение на СГС е окончателно и не подлежи нито на инстанционен,нито на извънистнационен контрол,поради което същото следва да се приеме за влязъл в сила съдебен акт,който подлежи на принудително изпълнение,доколкото съдържа осъдителен диспозитив-осъждане на ответника по молбата Б. Б. Б. да заплати на молителя А. Б. Д. направените в производството по отмяна разноски. С оглед на това е прието,че разпорежданията на първоинстанционния съд,с които е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на А. Б. Д. разноски са правилни и подлежат на потвърждаване.
На първо място следва да се отбележи,че поставеният от жалбоподателя въпрос за реда за защита срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист за разноски,присъдени от ВКС в производство по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение не обосновава крайния извод на съда за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист,доколкото съдът не е приел това искане за недопустимо. Освен това така поставеният въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата,доколкото не съществува спор, че единственият път за защита срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист за разноски,независимо от производството,в което са били присъдени,е обжалването на разпореждането. По тези съображения не може да се приеме и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-съдебната практика по този въпрос според настоящия състав е постоянна,трайно установена и непротиворечива.
Въпросът за възможността да бъдат възложени разноски,направени в производството по чл.303 ГПК,ако резултатът от това производство е отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото в предходна инстанция също не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като на първо място такъв въпрос не би могъл да бъде поставен на разглеждане в производство по обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист по постановено по реда на чл.307 ГПК решение на ВКС-компетентният да издаде изпълнителен лист съд,както и съдът,пред който се обжалва разпореждането за издаването на този изпълнителен лист не разполагат с правомощието да осъществяват контрол върху правилността на постановения от ВКС съдебен акт,вкл. и в частта му за разноските,а оттам подобен контрол не би могъл да осъществи и настоящият съдебен състав в производството по чл.274,ал.3 ГПК.
Въпросът за възможността да бъдат присъждани разноски в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение може да бъде поставян на разглеждане само в производството по чл.307 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №769,постановено на 09.04.2012г. по ч.гр.д.№125/2012г. по описа на Софийски апелативен съд ГК,1-ви състав.
Председател:
Членове: