2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2401/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 24.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
СВЕТЛА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2401/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд, постановено на 05.04.2013 год. по в.гр.дело № 13218/2012 год. по описа на Административно отделение, ІІІ-Б състав за оставяне в сила решение от 22.03.2012 год. по гр.дело № 5661/2007 год. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 76-ти състав, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот: партерен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], район Л., [улица], представляващо УПИ Х-428 от кв.175 по плана на [населено място], местността „Л.” ІІІ част с площ по скица от 256 кв.м., при граници: УПИ ХІ-429, УПИ ІХ-427, УПИ ХVІІІ-78,79, УПИ ХVІІ-425 и УПИ ХVІ-424, допусната до делба с решението по първа фаза на делбата, при квоти: ? идеална част за Г. П. У., ЕГН [ЕГН] и М. Г. У., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], 4/12 идеални части за П. Б. Б., ЕГН [ЕГН], 1/12 ид.части за В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и 1/12 ид.части за Л. Б. С., ЕГН [ЕГН], и тримата с адрес [населено място], [улица]
– за отхвърляне предявените от П. Б. Б., ЕГН [ЕГН], В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и Л. Б. С., ЕГН [ЕГН], и тримата с адрес [населено място], [улица] срещу Г. П. У., ЕГН [ЕГН] и М. Г. У., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица], искове по чл.286 ГПК/отм./ за извършени разходи и подобрения на съсобствения имот както следва: подмяна на улуците на цялата къща през 1996-1997 год. за сумата 1 100 лева, ремонт на покрива 1996-1997 год. за сумата 2 250 лева, подмяна на водопроводната и канализационна инсталация 1997 год. за сумата 1 000 лева, изграждане на вътрешна тоалетна с баня на партерния етаж през 1997 год. за сумата 2 200 лева, циментиране на септична яма в двора през 1997 год. за сумата 450 лева, дренаж и облицовка основите на къщата 1997-1999 год. за сумата 1 800 лева, сваляне на мазилка и измазване на външните стени на къщата на ниво първи етаж 1998-1999 год. за сумата 2 300 лева, ремонт на кухнята на първи етаж през 2009 год. за сумата 2 100 лева, полагане на латекс на помещенията на първи етаж през 1998 год. за сумата 850 лева, подмяна на стълбището на мазето през 1996 год. за сумата 600 лева, подмяна на подовото покритие в антрето с дюшеме през 1996 год. за сумата 780 лева, като всеки от ответниците претендира по 1/6 от горните суми от всеки от ищците, като неоснователни,
– за осъждане Г. П. У., ЕГН [ЕГН] и М. Г. У., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], на основание чл.293а ГПК/отм./ да заплатят по сметка на Софийския районен съд държавна такса по делбата в размер на 498,90 лева,
– за осъждане П. Б. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.293а ГПК/отм./ да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 332,60 лева-по делбата и 205,72 лева по претенциите по сметки,
– за осъждане В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], на основание чл.293а ГПК/отм./ да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 83,15 лева-по делбата и 205,72 лева по претенциите по сметки,
– за осъждане Л. Б. С., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], на основание чл.293а ГПК/отм./ да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 83,15 лева – по делбата и 205,72 лева по претенциите по сметки.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите П. Б. Б. и В. Б. Б., представлявани от адвокат К. Г., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса:
Може ли да се придобие по давност идеална част от съсобственик на имота без да се манифестира промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец?
От ответниците по касация Г. П. У. и М. Г. У., представлявани от адвокат Н. А. И. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост. Претендират за сторени разноски за настоящото производство, за което липсват доказателства да са направени.
Ответницата по касация Л. Б. С. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съделителят с възлагателна претенция по чл.288, ал.5 от ГПК/отм./ няма качеството на наследник, а чл.288, ал.3 от ГПК/отм./ изключва този способ за извършване на делбата при всяка друга съсобственост. Отчетено е, че ищците У. са придобили своите идеална част от процесния имот въз основа на договор за замяна както е по нотариален акт № 95, том ІV, рег.№ 10480, дело № 629/2006 год. на нотариус Г. Й.-Д., вписан под рег.№ 343 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд, а ответниците са придобили своите идеални части по наследство от Б. Ф. Б., поради което делбата е извършена на основание чл.288, ал.1 от ГПК/отм./ чрез изнасяне имота на публична продан с оглед смесената (комбинирана) съсобственост в делбения имот. Съобразено е влязлото в сила решение по допускане на делбата, в което е прието, че въпросът за приложението на чл.69 от ЗС не стои на разглеждане тъй като не е установено ответниците да са променили намерението си на държатели и е без значение периода, в който си служат самостоятелно с общата вещ и извършените в него подобрения – за това не могат да придобият идеалната част от правото на собственост на останалите съсобственици.
Относно претенцията по сметки, приета на основание чл.286 от ГПК/отм./ е прието, че не е установено увеличение на стойността на делбения имот вследствие на извършените от съделителите подобрения, в който смисъл и констатациите на основната съдебно-техническа експертиза.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
ТР № 1/06.08.2012 год. по т.дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, свързано с приложението на чл.69 и чл.79 от ЗС е неотносимо към обжалваното решение по втората фаза за извършване на делбата тъй като въпросът за придобиване по давност е бил предмет на решението по първата фаза за допускане на делбата – на Софийския градски съд от 27.01.2010 год. по гр.дело № 2257/2008 год. на ІV-А състав, на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 1214/16.12.2010 год. по гр.дело № 966/2010 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
Същото се отнася и до решенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 от ГПК, представени за противоречива практика: на първо гражданско отделение – № 973/21.12.2009 год. по гр.дело № 4321/2008 год.; № 451/11.04.2013 год. по гр.дело № 710/2011 год. и № 140/23.03.2010 год. по гр.дело № 4755/2008 год.; на второ гражданско отделение № 262/29.11.2011 год. по гр.дело № 342/2011 год. и № 123/15.06.2010 год. по гр.дело № 431/2009 год., а решение № 189/31.03.2009 год. по гр.дело № 1760/2008 год. на същото отделение е постановено в производство по чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК от 1952 год. във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК от 2008 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, постановено по в.гр.дело № 13218/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ