О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София,01.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1285/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
Ж. И. Д. е обжалвала определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение № 138 от 05.03.2008г. по ч.гр.д. № 130/2008г.
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на делото определение, постановено за пръв път от ВКС и е процесуално допустима.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Ж. И. Д. срещу определението на Варненския апелативен съд № 387 от 12.11.2007г. по ч. гр.д. № 417/2008г. като е приел, че това определение не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Предмет на обжалване пред ВКС е било определение на апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане на Варненския окръжен съд № 2* от 08.08.2007г. за връщане на подадена молба срещу действия на частен съдебен изпълнител Н. Г. рег. № 716 с район на действие Варненски окръжен съд. От съдържанието на искането, с което е сезиран окръжния съд следва да се приеме, че се обжалват действия на съдебния изпълнител по образувано пред него изпълнително дело, по което частната жалбоподателка е длъжник , тъй като само в този случай окръжният съд , който е адресат на молбата, би бил компетентен по правилата на подведомствеността и родовата подсъдност да се произнесе по искането да се задължи съдебния изпълнител да извърши определени действия по образуваното пред него изпълнително дело № 177/2007г. Именно в този смисъл са били и доводите на Ж. Д. в частната жалба , подадена до апелативния съд, както и в тази, с която е бил сезиран първият тричленен състав на ВКС като в нея изрично е посочено, че окръжният съд е бил сезиран по реда на глава 36, раздел първи от ГПК /отм./, регламентираща защитата на страните по изпълнителното производство. С оглед на тези търдения тричленният състав на Върховния касационен съд, І г.о. при спазване на процесуалните правила и задължителното тълкуване , дадено в ТР 3/2005г. на ВКС, ОСГК и ТК е приел, че разглеждането на делото е двуинстанционно и определението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Следователно на основание чл.219 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ то е влязло в сила и за допустимостта на производството пред ВКС е без значение какви мотиви двете инстанции са изложили за недопустимост на производството. Обратното разбиране би означавало проверка по същество на правилността на обжалваните определения , каквито правомощия както вече се посочи касационният съд няма. По настоящото дело има произнасяне на окръжен и апелативен съд , с което инстанционният ред за разглеждане на делото е изчерпан – и двете инстанции са приели, че жалбата е недопустима по реда на чл.336 и сл. ГПК/отм./. В този случай е без значение изводът на съда , че жалбата е подведомствена на друг орган , тъй като недопустимостта на обжалването пред ВКС е обуславена от произнасянето на две инстанции, че не са налице предпоставките за разглеждане от съда на искането във връзка с действията на съдия-изпълнителя. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, І г.о. № 138 от 05.03.2008г. по ч.гр.д. № 130/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: