Р Е Ш Е Н И Е
№.204
гр.София,09.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1297/2008 г. по описа на пето гражд.отделение
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ,бр.59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу въззивното решение № 419 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 463/2007 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 61 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 401/2006 г. на Р. районен съд.
С. Й. М. и В. Й. Ш. от гр. Р. са недоволни от частта, с която е отхвърлен по отношение на тях иска за разпределение на ползването на съсобствения имот, поддържат оплакване за нарушение на материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение в тази част и постановяване на решение по чл. 32, ал.2 ЗС и спрямо тях.
С. М. Б. и К. Я. Б. от с. Г., общ. Радомир, обл. Перник поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е разпределено реалното ползване на УПИ – І – 127 в кв.17 по регулационния план на с. Г., община Р., като на Й. С. Б. и Л. П. Б. е предоставена частта с площ 690 кв.м., обозначена със син цвят на скицата към заключението на вещото лице Д. В. – дял ІІ от вариант ІІ, а на С. М. Б. и К. Я. Б.-частта със същата площ, обозначена с червен цвят-дял І от вариант ІІ. И. на С. Й. М. и В. Й. Ш. за разпределение на ползването по отношение и на тях е бил отхвърлен, тъй като притежавали само „гола собственост” върху ? идеална част от имота, докато правото на ползване върху тази част е била запазено от прехвърлителите по нотариален акт № 27, т.ІХ, нот.дело № 2* от 23.12.1997 г. Й. С. Б. и Л. П. Б..
В. съд оставил решението в сила, като приел, че процесното дворно място е съсобствено, тъй като с нотариален акт № 4* т.ІІІ, нот.дело № 1242/1977 г. С. и К. Б. са придобили 900 кв.м. от имот пл. № 127 от кв.17 по плана на с. Г., което е около половината от площта на същия имот, съгласно данните от приложените скици и от геодезическите експертизи по делото. Съдът на свой ред приел, че С. Й. М. и В. Й. Ш. нямат право да участвуват в разпределението на ползването на процесния имот, тъй като неучастието на съсобствениците, нямащи право на ползване, с нищо не засяга собственическите им права върху общата вещ.
По жалбата на С. М. Б. и К. Я. Б..
О. са неоснователни.
Въз основа на правилна преценка на нотариалните актове № 4* т.ІІІ, нот.дело № 1* от 11.10.1997 г. и № 27, т.ІХ, нот.дело № 2* от 23.12.1997 г. във връзка със заключенията на назначената съдебнотехническа експертиза и приложените скици, въззивният съд обосновано е приел, че по силата на алеаторния договор, предмет на първия нотариален акт, приобретателите по него С. М. Б. и К. Я. Б. са придобили ? идеална част от собствеността върху имот пл. № 1* за който е отреден процесния УПИ І-127 в кв.17 по плана на с. Г.. Основание за такъв извод е дало не само обстоятелството, че посочената в договора от 11.10.1977 г. площ на дворното място – 900 кв.м. се равнява приблизително на половината от площта на имот пл. № 127 в кв.17 – 1980 кв.м., но също така и безспорните по делото обстоятелства, че в западната част на процесния имот С. и К. Б. притежават двуетажна къща и стопански постройки, описани в нотариален акт № 413/1977 г., както и че УПИ І-127 в кв.17 с площ от 1380 кв.м. е образуван в резултат на преотреждане на част от терен „П” с площ 1980 кв.м., като останалите 600 кв.м. остават за „септична яма”, съществувала по плана на селото от 1938 г. От допълнителното заключение на вещото лице инж. В/л.54 от делото във въззивния съд/ е видно, че в площта на септичната яма влиза част от имота с площ от 900 кв.м., предмет на нотариален акт № 413 от 11.10.1977 г. Като е съобразил това, както и удостоверяването в нотариални актове №№ 47, т.І, нот.дело № 138 от 18.02.1986 г.- и 87, т.І, нот.дело № 135 от 18.02.1986 г., които не са опровергани и легитимират праводателя на С. Й. М. и В. Й. М. – Й. С. Б. като собственик на половината от процесния имот / ? ид.част по давностно владение и ? ид.ч. по дарение от сестра му В. С. Б. /, въззивният съд законосъобразно е приел, че процесният имот е съсобствен при равни права на ищците С. Й. М. и В. Й. Ш., които притежават общо половината от него и на ответниците /касатори по настоящата жалба/ – собственици на другата половина.
Оплакванията, че не е бил обсъден нотариален акт № 4* т.ІІІ, нот.дело № 1* от 11.10.1977 г., както и че нотариален акт № 87, т.І, нот.дело № 135 от 18.02.1986 г. не е бил приложен по делото /същият се намира на л.47 от в.гр.д. № 463/2007 г. на ПОС/ са неоснователни.
В обобщение, жалбата на ответниците срещу въззивното решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По жалбата на С. Й. М. и В. Й. Ш..
О. за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.32, ал.2 ЗС по отношение на двамата касатори е основателно.
Нормално учредяването на правото на ползване се съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт, даваща възможност да се упражнява вече прехвърленото право. В тези случаи, както и когато правото на ползване се учредява чрез запазването му от досегашния собственик при прехвърляне на правото на собственост, у собственика остават определена част от възможностите, които е имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и да предявява исковете за защита на собствеността /чл.108 и чл.109 ЗС/, тъй като с посегателството върху вещното право на ползване обикновено се засяга и правото на собственост върху вещта. Макар, че съгласно чл.58 ЗС е длъжен да съобщи на собственика за посегателствата върху имота, ползвателят и сам може да си служи с вещните искове – ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата на чл.111 ЗС /предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго / и липсата на текст, ограничаващ ползвателя да предявява исковете за защита на своето вещно право. Доколкото в производството за спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС въпросът за съсобствеността е преюдициален за разпределението на реалното ползване, в процеса носителят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността. Решението на съда трябва да бъде еднакво за всички тях. Ето защо, ако исковата молба на единия съсобственик е била насочена само срещу ползвателя, но не и срещу другия съсобственик, по силата на чл.172, ал.2 ГПК /отм./ съдебният акт ще се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение и на неучаствалия съсобственик. Същото се отнася и ако исковата молба е подадена от ползвателя и не е бил конституиран носителят на т.н. „гола собственост”. Независимо кой е сезирал съда с иска по чл.32, ал.2 ЗС, страна по делото е и съсобственика, чиято част от общия имот е обременена с вещното право на ползване. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил съществено чл.172, ал.2 ГПК /отм./, което съставлява основание за отмяна на решението в частта, с която е потвърдено в отхвърлителната част решението на първата инстанция. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната в обжалваната част на въззивното решение, следва да бъде постановено друго, с което предоставената с първоинстанционното решение на Й. С. Б. и Л. П. Б. част от УПИ І-127 в кв.17 се разпредели за ползване и от С. Й. М. и В. Й. Ш..
В. от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 419 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 463/2007 г. на П. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 61 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 401/2006 г. на Р. районен съд в отхвърлителната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ за реално ползване и от С. Й. М. от гр. Р., ж.к. Гърляница, бл.25, ет.2, ап.6 и В. Й. Ш. от гр. Р., ул.”В” № 28, вх.”А”, ет.1, ап.3 предоставената с решение № 61 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 401/2006 г. на Р. районен съд за ползване от Й. С. Б. и Л. П. Б. от с. Г., общ. Радомир, част от УПИ І-127 в кв.17 по плана на с. Г., с площ от 690 кв.м., обозначена със син цвят на скицата, съгласно дял втори по вариант втори от заключението на вещото лице Д. В. , прието в съдебното заседание на 15.03.2007 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 463/2007 г. на П. окръжен съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/ЕЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: