О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..282
гр.София,09.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 114/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. А., В. А. А. , Г. Й. , Р. А. А. и В. Й. , чрез адв. М от гр. Д., са подали касационна жалба вх. № 2* от 03.12.2008 г. срещу въззивното решение № 504 от 05.11.2008 г. на Д. окръжен съд по в.гр.д. № 1128/2007 г., с което е отменено решение № 156 от 03.10.2007 г. по гр.д. № 19/2005 г. на Г. районен съд в частта относно участниците в делбата и определените квоти и са преразпределени последните с участието и на А. Х. Х. , а в останалата част решението е оставено в сила. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с решение № 3* от 25.10.1983 г. по гр.д. № 2466/83 г. на ВС, І г.о. в частта, с която въззивният съд конституирал нова страна в процеса и се произнесъл по част от спора, по която било налице влязло в сила решение /необжалвана част от решението на първата инстанция/ и б/ противоречие с решение № 14 от 11.01.1980 г. по гр.д. № 2559/79 г. на ВС, І г.о. и решение № 18 от 29.02.1988 г. на ОСГК на ВС – при преценката на писмените доказателства – удостоверение за раждане, удостоверение за наследници и извлечение от регистър за гражданско състояние.
Ответниците по касация Р. Д. Р. и А. Д. Б. от гр. Д. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците по касация А. Х. Х. и Н. Д. В. от гр. Д. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за допускане на делбата е, че при отсъствието на регистри за раждане на починалия Е. О. А. , не може да бъде съставен акт за раждане, поради което като източник на данни за гражданското състояние на физическото лице и за издаване на удостоверение за наследници служат регистрите на населението. Въз основа на извлечението от семейния регистър съдът приел, че наследодателят на ищците е син на Ю. О. Р. /Юркюш А. А. /, а представеното от ответниците /сега касатори/ удостоверение за раждане /л.38 от въззивното дело/ – по имена, дата на раждане, родители, месторождение, не оборва данните от семейния регистър.
Съгласно удостоверението за раждане /л.38 от в.гр.д. № 1128/2007 г. на ДОС/, Р. Ф. М. е роден на 11.04.1939 г. в с. Я., община Д. от майка Ф баща А. Д. е издаден на 20.05.2008 г. от кметството на с. П., общ. Дулово въз основа на акт за раждане № 29 от 12.04.1939 г., и се различава от данните по семейния регистър на с. Р., общ. Генерал Т. , в който като глава на семейството фигурира О. Ю. А. , като негова съпруга е записана Ю. А. А. , а като техни деца – З. О. А. /дъщеря/ и Е. О. А. /син, роден на 10.04.1939 г. в с. Р., общ. Спасовска, Г. околия/.
Предвид различията между двата документа касаещи имената, датата на раждане, родителите и месторождението на лицата, за които се отнасят, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с решение № 14 от 11.01.1980 г. по гр.д. № 2559/79 г. на ВС, І г.о., според което удостоверението или другите писмени доказателства по чл.278, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ не са единствено доказателство за установяване принадлежността на недвижим имот към наследството, който факт може да бъде установен или опроверган и със свидетелски показания. При това, цитираното решение на Върховния съд уточнява, че свидетелски показания са допустими за установяване на владение с оглед възражението за придобиване на имота по давност.
Посочените по-горе различия не дават основание да се приеме, че е налице противоречие и с решение № 18 от 29.02.1988 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което при съдебна делба на наследствено имущество, съдът може да приема за настъпило правоприемството поради наследяване по закон, свързано и с произхода – само чрез удостоверения за наследници, издадени от органите по гражданското състояние. При липсата на запазени регистри за раждане за 1939 година /срвн. удостоверение изх. № А* от 12.04.2007 г. на Община Г. и невъзможността да бъде издадено удостоверение за раждане на името на Е. О. А. , починал на 04.10.1981 г., въззивният съд е основал решаващия за допускане на делбата извод, че посоченото лице е син на наследодателката Ю, на препис-извлечението от семейния регистър на жителите на с. Р., общ. Генерал Т. и на удостоверения за наследници №/09.03.1992 г. и № АО-11-19/03.01.2005 г., издадени от кметството на същото село, като е приел, че удостоверението за раждане на името на Р. Ф. М. не оборва доказателствената сила на изброените документи. Тезата на касаторите, че наследодателят на ищците не е наследник на Ю. А. А. , тъй като е роден в с. Я. от други родители, е въпрос по съществото на спора и правилността на обжалваното въззивно решение, по които обаче касационната инстанция може да се произнесе, само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи и на решение № 3* от 25.10.1983 г. по гр.д. № 2466/83 г. на ВС, І г.о., според втората инстанция няма правна възможност да отмени решението за извършване на делбата, ако жалбата е само против частта по сметките, без да констатира основания за отмяна на обжалваната част, които да важат и за обжалваната – чл.206, ал.2 ГПК /отм./.
В случая, въззивният съд е констатирал, че съгласно удостоверение за наследници № от 22.05.2007 г. /л.142 от гр.д. № 19/2005 г. на ГТРС/, като наследник на Е. О. О. е вписана и преживялата му съпруга А с определение от 01.07.2008 г. конституирал последната като страна в делбеното производство. При делба на наследство съдът следи за участието на всички сънаследници. В противен случай делбата е изцяло нищожна – чл.75, ал.2 ЗН. Ето защо, съдът има задължението да конституира служебно и друг съделител наред с първоначалните, тъй като е налице задължително необходимо другарство /срвн. решение № 3549/78 г. І т.о. и решение № 75/97 г. на петчленен състав/. Съгласно т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС необходим другар може да се конституира и пред въззивния съд. По делбени дела е достатъчно да е висящо въззивното производство, независимо от това кои от страните, взели участие в производството пред първата инстанция са обжалвали постановеното от нея решение по допускане на делбата. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, без значение дали участват в съдебната делба като ищци или ответници /Постановление № 4/64 г. на Пленума на Върховния съд/.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 05.11.2008 г. по в.гр.д. № 1128/2007 г. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 03.12.2008 г., подадена от М. А. А., В. А. А. , Г. Й. , Р. А. А. и В. Й.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
ЕЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: