О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 27
гр. София, 23.01..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3671 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.06.2008 год. по гр. д. № 452/2006 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 4.10.2005 год. по гр. д. № 4650/2004 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от “М” Е. , гр. С. против К. А. М. иск за предаване владението върху магазин в гр. С., ул. “. № 17, находящ на партерния /първи /етаж с обща площ 46 кв. м., подробно описан в решението, при посочените съседи, заедно с прилежащото му мазе под него и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 211.70 кв. м., попадащо в кв. 150 по плана на гр. С., м. “Ц”.
Ищецът “М” Е. обжалва въззивното решение с касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК от пълномощниците му адвокат Е адвокат Д. Т. Изложени са доводи за неговата неправилност и молба за отмяната му.
Ответникът К. М. , чрез пълномощника му адвокат Сн. С. , в писмен отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване на решението, поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуално поддържа и становище за неоснователност на касационните жалби.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на касатора против ответника К е отхвърлен, въззивният съд приел, че дружеството не е доказало първата положителна материалноправна предпоставка за уважаването му, а именно, че е собственик на спорния магазин. Приел за недоказано твърдението, че този имот е бил предмет на апорт в капитала на дружеството “Н” Е. , негов праводател, независимо от представеното решение № 48 по протокол № 42 от 27.04.98 год. на СОС за увеличаване на капитала на дружеството с общинско имущество “Н” Е. , тъй като това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, нито е обнардовано в Д. вестник, съгласно изискването на чл. 231, ал. 3 ТЗ в редакцията с Д. в. бр. 100/97 год. Извън горните съображения, въззивният съд е направил извод за липса на идентичност относно претендирания имот и този, описан в нотариалния акт № 153/2003 год., с който дружеството се легитимира като собственик, въз основа на заключенията на единичната и тройната съдебно-технически експертизи. С оглед липсата на първата от кумулативно предвидените в закона предпоставки за основателност на ревандикационния иск, въззивният съд не е изложил съображения относно легитимацията на ответника, доколкото само на това основание ревандикационният иск е неоснователен.
Касаторът счита за неправилни изводите на съда относно липсата на прехвърляне на право на собственост върху имота в патримониума на неговия праводател – общинското дружество “Н” Е. с решението на едноличния собственик на капитала, като е обвързал транслативния ефект с вписването на решението за увеличение на капитала в търговския регистър. Счита, че това решение на СОС за увеличение на капитала на дружеството с общинско имущество е неотносимо към собствеността върху имота, като се позовава на решение № 66/97 год. по ф. д. № 165/96 год. на ВКС относно преобразуването на държавни и общински предприятия в ЕТД и оценката на апортните вноски в този процес. Поддържа и становище за идентичност между претендирания имот с този, за който се легитимира с представения нотариален акт. Като основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение касаторът се позозава на противоречие на въззивното решение с утвърдената практика по ревандикационните искове, а именно липсата на обсъждане на кумулативно предвидените предпоставки на иска по чл. 108 ЗС – владението на имота от ответника и липсата на правно основание за това. Цитирани и са представени решения на ВС – № 2419/60 год. по гр. д. № 3461/60 год. и № 2536/66 год. по гр. д. № 1794/66 год., при съпоставката с които настоящият състав не констатира поддържаното от касатора противоречие. Действително, за да се уважи иск по чл. 108 ЗС следва да са налице и трите, кумулативно предвидени преддпоставки, но при липсата на която и да е от тях, искът не може да бъде уважен. Случаят е именно такъв – при направения от въззивния съд извод за липса на доказано право на собственост у ищеца, искът му не може да бъде уважен, дори и да са налице останалите предпоставки, чието обсъждане в случая се явява безпредметно. Не е налице и противоречие с приетото в решение № 66/97 год., представено към жалбата, тъй като обсъжданият в него въпрос за оценката на апорта в процеса на преобразуване на държавните и общинските предприятие в еднолични търговски дружества, която се определя с административен акт на собственика на капитала и невъзможността съдът да подложи същата на косвен съдебен контрол в производството по вписване на това обстоятелство, е неотносим към въпроса, разгледан от въззивния съд относно принадлежността на правото на собственост върху имота в патримониума на дружеството, праводател на касатора. Решаващият мотив на съда за извода му, че не е установено касаторът да е собственик на имота е, че неговият праводател “Н” Е. не е бил такъв на поддържаното от касатора основание – включване в капитала му, но не и преценка на решението на СОС в производството по вписването му, какъвто е предметът на представеното решение. Поради това и последното е неотносимо към поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.06.2008 год. по гр. д. № 452/2006 год. по описа на Софийски градски съд по подадените от “М” Е. , гр. С. касационни жалби срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: