О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 188 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от П. Н. Б. от гр. С., чрез пълномощника му адв. М. Бояджиева, касационна жалба против въззивното решение от 6.10.2008 год. по гр. д. № 846/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 11788/2005 год. на Софийския районен съд в частта му, с която е възстановена на основание чл. 30 ЗН запазената част от наследството на С. Н. Б. на неговата съпруга М до размер ? ид. ч. от наследството му чрез намаляване на завещателното му разпореждане със саморъчното завещание от 1.10.82 год. и в частта, с която са определени правата на съсобствениците П. Н. Б. и Д. С. Б., съответно 1/ 4 ид. ч. за първия и 3/4 ид. ч. за втората в допуснатия до делба недвижим имот.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода за възстановяване на запазена част с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което се допусне делбата при равни квоти между страните.
В касационната жалба се съдържат съображения за допустимостта на касационното обжалване, като се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е за това кой има право да иска възстановяване на запазена част на наследодателя си, респ. завещател, когато той приживе не е упражнил това свое право и дали това е всеки наследник по закон или само наследник от кръга по чл. 28 ЗН. Касаторът поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие на ППВС № 7/73 год., както и на цитирани две решения на ВС и ВКС, едното от които не е приложено, а частично цитирано в касационната жалба. Последното обосновава поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като изрично касаторът се позовава и на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – посоченият съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. С. Б., която поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Поддържаните в изложението съображения не обосновават извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е разгледал направеното от ответницата възражение за намаляване на завещателното разпореждане на С. Б. в полза на касатора, с оглед възстановяване на запазената част от наследството му в полза на преживялата му съпруга М. Последната приживе не е упражнила правото си на запазена част от наследството, и с оглед обстоятелството, че ответницата Д се явява и неин наследник по закон, извън такъв по оставено в нейна полза завещание, то същата е наследила и правото на наследодателката си на възстановяване на запазена част от наследството на съпруга й С. Б. Съдът е приел, че това право има имуществен характер и е наследимо, като се е позовал на т. 3 ППВС № 7/73 год. относно задължителното тълкуване по въпроса кой може да упражни това право и разясненията, че то може да се упражни както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници по закон. В случая ответницата има качеството на наследник по закон на наследник с право на запазена част – М. Брадинска, поради което и възражението за възстановяване на запазената част на последната от наследството на съпруга й е прието за основателно и е намалено оставеното в полза на касатора от неговия наследодател завещание до размера, определен от закона.
Следователно, въпросът, може ли ответницата, макар и наследник на М. Брадинска, но извън тези по чл. 28 ЗН, да иска възстановяване на запазената част на наследодателката си от наследството на нейния съпруг, при положение, че самата тя не го е упражнила приживе, е съществен за изхода на спора за определяне правата на страните в съсобствеността, но същият не е решен в противоречие на разясненията, дадени в т. 3, б. „б” ППВС № 7/73 год., както неоснователно поддържа касаторът. В същото е прието, че правото да се иска възстановяване на на запазена част може да бъде упражнето както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. В случая ответницата, като наследник на М. Брадинска, е могла да упражни правото на своята наследодателка за възстановяване на запазената й част от наследството на съпруга й, което приживе не е упражнила, както е приел и въззивният съд в решението си. Изводът не противоречи и на представената практика по конкретни граждански спорове, цитирана в жалбата /приложено единствено решението с № 736/94 год. по гр. д. № 593/94 год. на І г. о. на ВС/, тъй като хипотезата в настоящия казус е различна – въпросът е дали наследник на наследник със запазена част може да упражни това негово право, докато представените решения обсъждат въпроса за реализиране на правото на възстановяване на запазената част от наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Поради това и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, както и по т. 3, тъй като изложените от касатора съображения за наличието на значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са неотносими към съществения материалноправен въпрос, предмет на настоящия казус. Не е обоснована необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, посочваща като наследник със запазена част преживелият съпруг, а е налице и утвърдена съдебна практика по приложението на същата разпоредба, както и на тази по чл. 30, ал. 1 ЗН.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 255 от 6.10.2008 год. по гр. д. № 846/2008 год. на Софийски градски съд, по подадената от П. Н. Б., чрез адв. М. Бояджиева, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.