О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.530
гр. София, 01.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 165 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Д. И. Й. от гр. В., чрез пълномощника му адв. М. П. е подал касационна жалба против решението от 28.07.2008 год. по гр. д. № 2453/2007 год. на Варненския окръжен съд. С него, при новото въззивно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, съдът е изменил първоинстациноното решение от 4.06.2004 год. по гр. д. № 6349/98 год. на Варненския районен съд само в частите досежно предназначението на паянтовата сграда, принадлежащите към дяловете идеални части от дворното място, тежестта на разноските, които са необходими и личните действия, които са дължими за обособяване на дяловете, като е постановил, че паянтовата сграда е нежилищна, че към всеки от дяловете принадлежат равни идеални части от дворното място, както и че разноските за преустройствата, необходими за обособяване на дяловете следва да бъдат понесени от съделителите по равно – по ? ид. ч. за касатора и ? ид. ч. за Н. и Н. И. , както и че страните са длъжни да сторят необходимото за извършване на предвидените по проекта преустройства. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частите относно извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./ по одобрения на 24.02.2003 год. проект и досежно таксите.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно начина на извършване на делбата и необоснованост на извода за характера и предназначението на паянтовата сграда, формално остойностяване на дяловете и на предвидените преустройства по приетия от съда проект. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делбата се извърши по вариант втори от заключението на техническата експертиза от 15.02.2002 год. и одобрения към нея проект за делба.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи значението на решаването на спора за точното прилагане на правото, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложената съдебна практика не е обосноваване на друго от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания, с оглед изричното заявление в този смисъл на касатора в уточняващите му молби.
В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от Н. Д. И. и Н. А. И. , чрез пълномощника им адв. Ф. Д. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите относно храктера на сградата в дъното на парцела, поради което молят за отмяна на въззивното решение в частта на извършване на делбата по избрания от съда вариант и вместо това се постанови да се извърши чрез обособяване на реални дялове за страните, съгласно проекта от 22.04.2003 год. по вариант ІІІ на техническата експертиза от 15.02.2002 год.
Всяка една от страните оспорва подадената от другата касационна жалба.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Поддържаното от касатора Д. Й. основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Така, както е поставен и формулиран материалноправния въпрос, решен от въззивния съд, е този за начина на извършване на делбата по варианта по одобрения проект съобразно дяловете на страните, стойността им въз основа на приетото заключение и необходимите преустройства за обособяването им. Касаторът не обосновава наличието на поддържаното от него основание за значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като последното предполага произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на нясна или неточна правна норма или съдът за първи път да се произнася по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване, за да се възприеме друго, като в случая нито една от тези възможни хипотези не е налице. Оплакванията на касатора представляват касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост на направения извод за характера на паянтовата сграда и необходимите преустройства, свързани с обособяване на дяловете, както и за преценката на приетите заключения на експертизите относно възприетия от съда вариант за извършване на делбата. Същите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет проверката на основанията за допускане на касационно обжалване, които не са налице поради изложените съображения. Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по жалбата на Д. Й. , което обуславя и липса на предпоставката за разглеждане на насрещната касационна жалба.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 912 от 28.07.2008 год. по гр. д. № 2453/2007 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Д. И. Й., чрез адв. М. П. , касационна жалба против него.
Оставя без разглеждане насрещната касационна жалба против горното въззивно решение, подадена от Н. Д. И. и Н. А. И. , чрез пълномощника им адв. Ф. Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.