О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 475
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 180 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Е. Р. А. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Цв. П. , касационна жалба против въззивното решение от 9.07.2008 год. по гр. д. № 3399/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.2007 год. по гр. д. № 2810/2005 год. на Софийския районен съд. С него допуснатия до делба недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ * в кв. 14 в гр. С., м. “С” с площ 503 кв. м., с построените в него жилищна сграда и гараж е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направения извод за неподеляемост на делбения имот с молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В изпълнение на указанията за отстраняване нередовността на жалбата, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката е подала молби от 13.10.2008 год. и 29.12.2008 год., от съдържанието на които, макар и вътрешно противоречиво при посочване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, може да се приеме, че се позовава на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилага решение № 2* от 18.06.80 год. по гр. д. № 1050/80 год. на І г. о. на ВС, с твърдения, че изводът на въззивния съд за неподеляемост на делбения имот е в противоречие с приетото в него. Поради това и настоящата инстанция приема, че въпросът за поделяемостта на имота е същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, макар и да липсва конкретното му формулиране в изложението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца Й. Р. А., който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Поддържаните в изложението съображения не обосновават извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. За да изнесе на публична продан допуснатия до делба между страните недвижим имот, въззивният съд приел, че същият е неподеляем на отделни дялове, тъй като характера на застрояването и площта му не позволяват това. Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на техническа експертиза и закона – чл. 203, ал. 1 ЗУТ. Следователно, въпросът за поделяемостта на имота на отделни дялове е съществен за извършване на делбата, но произнасянето по него не е в протворечие с представената съдебна практика. В приложеното решение на ВС № 2685/80 год. по гр. д. № 1050/80 год. данните са, че предмет на делбата са два недвижими имота – апартамент и гараж, между които не съществува функционална връзка на неразделност, според заключението на вещото лице, което обосновава извода за наличие на отделни самостоятелни обекти от техническо и юридическо гледище. В настоящия случай данните от заключенията на техническите експертизи са за функционална свързаност на сградата с намиращия се в нея гараж, а вторият такъв, построен в дворното място, представлява второстепенна постройка, поради което и от техническа гледна точка не е самостоятелен обект. Изводът на въззивния съд за неподеляемост е обоснован от приетото заключение, поради което и това оплакване на касаторката за необоснованост или съществено процесуално нарушение при обсъждане на приетите експертизи представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Тъй като произнасянето на въззивния съд по въпроса за неподеляемостта на имота не е решен в противоречие с представената практика, то основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Макар и в допълнителните молби да са цитирани и останалите основания за допускане на касационното обжалване, то изложени съображения липсват, поради което и съдът не може да се произнесе относно наличието им.
В заключение, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.07.2008 год. по гр. д. № 3399/2007 год. на Софийски градски съд, по подадената от Е. Р. А., чрез адв. Цв. П. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.