О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 223.
гр. София, 24.03..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4464 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от В. К. К., чрез пълномощника й адв. М. М. , касационна жалба против въззивното решение от 16.06.2008 год. по гр. д. № 168/2008 год. на Сливенския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.02.2008 год. по гр. д. № 676/2007 год. на Новозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката против С. “Х”, гр. Н. искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи с молба за отмяната му, като вместо това предявените от нея искове бъдат уважени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като е приложила решение № 1* от 29.12.99 год. по гр. д. № 768/99 год. на ВКС и решението по гр. д. № 167/2008 год. на Сливенския окръжен съд в подрепа на доводите си за противоречиво решаване на съществения материалноправен въпрос за пределите на осъществения съдебен контрол върху извършването на подбора при уволнението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в писмен отговор С. “Х”, чрез адв. Вл. М. , поддържа становище за липса на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Поддържаните в изложението, както и в уточнителната молба към същото съгласно указанията на въззивния съд, съображения не обосновават извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на касаторката за незаконност на уволнението й и обусловените от него за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 329, ал. 1 КТ, като е осъществил подбор съобразно критериите на закона измежду четиримата преподаватели по история в училището и в резултат на същия съобразно оценката по отделните показатели е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, сега касатор, получила най-нисък резултат при оценяването. Съдът обсъдил и еднаквата образователна степен на преподавателите, между които е извършен подбора, като заключил, че несъобразяването с трудовия стаж е ирелевантно, с оглед хипотезата, че и при максимален брой точки по този показател крайната най-ниска оценка на ищцата не би се променила.
Следователно, въпросът за извършен подбор от работодателя при уволнението е съществен, тъй като в зависимост от него е и крайният извод на въззивния съд за законност на уволнението и отхвърляне на исковете. Решаването му от въззивния съд обаче не е в противоречие с решението на ВКС № 1845/99 год., тъй като разгледаният в него казус е неотносим към настоящия, а именно законосъобразността на извършения подбор в приложеното решение касае усложнена хипотеза на задължителен подбор, при която работодателят е изключил от него част от служители, ползуващи се със закрилата по чл. 333 КТ. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като подборът е извършен между всички преподаватели по история и съобразно крайната оценка по посочените критерии работодателят е уволнил ищцата. Позоваването на представеното решение по гр. д. № 167/2008 год. е неоснователно, тъй като за да е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос следва да е налице произнасяне по него в обратен смисъл на друг съд с влязло в сила решение. Представеното няма данни да е влязло в сила, а тежестта на установяване на това обстоятелство е на касаторката, имаща интерес от допускане на касационното обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на значението на въпроса за пределите на съдебния контрол при осъществяване на подбор за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ доводът за празнота е неоснователен, а не се мотивира и необходимостта от промяна на тази практика или тълкуване на неясна или непълна правна норма. Както е посочено и в представеното от касаторката решение на ВКС извършването на подбора е въпрос на приложение на закона, поради което и съдебният контрол е в същите тези предели.
В заключение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 130 от 16.06.2008 год. по гр. д. № 168/2008 год. на Сливенския окръжен съд, по подадената от В. К. К. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.