О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.594
гр. София, .10.07..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 346 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
С. С. Т. и В. Г. Т. , чрез пълномощника им адвокат А. Асенова, са подали в срок касационна жалба против решението от 19.11.2008 год. по гр. д. № 770/2008 год. на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.06.2007 год. по гр. д. № 286/2005 год. на Т. районен съд, с което е отхвърлено искането на С. Т. за поставяне в неин дял на масивна жилищна сграда, построена в УПИ * – 342 в кв. 53 по плана на с. З., община Т. и същата е изнесена на публична продан, при която съделителите да получат чрез разпределение на сумата посочените в допълнителното решение дялове.
Касаторите поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон с молба за отмяната му в обжалваната част и вместо това се уважи искането на съделителката С за поставяне в неин дял жилищната сграда, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и определяне на парично уравнение на дяловете на другите съделители.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като считат, че въпросът за поставяне в дял на един от съделителите на делбения имот, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при хипотеза на съсобственост, произтичаща от различни основания, както и въпросът дали искането за това е ограничено в предвидения в чл. 288, ал. 5 ГПК/отм./ срок, са тези, от които зависи изхода на спора и произнасянето по тях от касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да извърши съдебната делба на жилищната сграда чрез изнасянето й на публична продан, при която получената сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, въззивният съд приел, че делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради което и са налице предпоставките на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Приел е, че съделителката С не е предявила претенция за възлагане в преклузивния срок за това – първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 27.03.2007 год., а едва в хода на устните състезания по делото, поради което и искането й е недопустимо. Обосновал е този извод с принципа, че именно в този срок страните следва да изразят становище по начина на извършване на делбата. Въззивният съд, в условията на евентуалност е приел, че дори и да се приеме за валидно направено искането на тази съделителка за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, то същото е неоснователно поради липса на законовото изискване за съсобственост, възникнала вследствие наследяване, който извод е обосновал с тълкуване на предвидената в законовата разпоредба предпоставка съделителят при откриване на наследството да е живял в имота. Това изискване относно претендиращият възлагане съделител изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, възникнала от наследяване, какъвто не е настоящия казус с оглед установените основания за придобиване право на строеж на сградата по договор и наследяване.
За да се допусне до касационно обжалване въззивното решение, касаторите следва да обосноват наличието на поддържаното от тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посочат и кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който има значението, предвидено от законодателя. Видно от съдържанието на изложението, същото възпроизвежда доводите за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 288, ал. 3 и ал. 5 ГПК /отм./, но в настоящето производство касационният съд не може да се произнесе по тях. Същото има за предмет изследване на въпроса налице ли е поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, а именно това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно значението на поставените въпроси, които действително са релевантни за изхода на делото. За да е налице това основание на приложното поле на касационното обжалване, следва произнасянето на съда по тях да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се постигне отстраняване на неясни или непълни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в случаите, когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Такива доводи не се правят от касаторите относно приложението на разпоредбите на чл. 288, ал. 3 и ал. 5 ГПК /отм./, същите не са неясни или непълни, а и по тях е налице съдебна практика с утвърдено тълкуване, което не е изоставено. Поради това и независимо от факта, че действително поставените от касаторите въпроси са релевантни за изхода на делото относно начина на извършване на съдебната делба, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, едва след което настоящата инстанция може да обсъжда доводите за неправилност на въззивното решение поради нарушението на закона, каквито по същността си са поддържаните от касаторите оплаквания. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 378 от 19.11.2008 год. по гр. д. № 770/2008 год. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.