О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..227
гр. София, 24.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4385 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от “О” /”ОББ”/ АД – клон М. , чрез юрисконсулт Ан. М. , касационна жалба против въззивното решение от 7.07.2008 год. по гр. д. № 153/2008 год. на М. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.07.2004 год. по гр. д. № 5/2004 год. на М. районен съд, с което са уважени предявените против касатора от М. Б. Д. искове за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1 206.55 лв. за периода 12.01.01 год.-15.04.02 год., обезщетение за забавеното му плащане в размер на 377.76 лв., неизплатената разлика на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на сумата 168.07 лв., с изтекла лихва за забавеното му плащане от 33.12 лв., неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на сумата 168.07 лв. с изтеклата мораторна лихва за забава на плащането му в размер на 33.12 лв., неизплатено обезщетение по пар. 118 ЗИДКТ /Д. в. бр. 25/01 год./ в размер на сумата 665.12 лв., с изтеклата лихва за забавата му в размер на 220.27 лв.,, неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 198.71 лв., с изтеклата лихва за забава на плащането му от 39.16 лв., обезщетение в размер на 336.14 лв. по чл. 12, ал. 3 КТД, във вр. с чл. 59 КТ, с изтекла лихва за забавата му от 66.25 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на исковете – 10.12.2003 год. до окончателното им изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е приложил три решения, постановени от В. окръжен съд и Софийски градски съд в подкрепа на довода за противоречива съдебна практика. Изложеното сочи на позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като според касатора същественият материалноправен въпрос, решен в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика е този за материалноправната легитимация на клона на банката като работодател на ищцата, съгласно параграф 1, т. 1 ДР на КТ. Решаването му, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в областта на трудовото законодателство.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в писмен отговор ищцата, чрез адв. Б. Д. , поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване по исковете с размер на присъдените обезщетения под 1 000 лв., представляващи обжалваемия интерес на касатора под законовия минимум, както и за липса на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд само в частта му, с която е присъдена разликата между дължимото и изплатеното трудово възнаграждение за исковия период, тъй като е налице обжалваем интерес за касатора над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер от 1 000 лв. В останалата му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед обжалваем интерес за касатора под този размер с оглед размера на всеки един от обективно съединените искове за заплащане на обезщетения под 1 000 лв. Поради това и в тази й част подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане и производството се прекрати, като недопустимо.
В останалата, подлежаща на касационно обжалване част на въззивното решение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 за допускането му. Съображенията за този извод са следните: Действително, същественият за изхода на спора материалноправен въпрос е легитимацията на клона на банката като работодател на ищцата, като въззивният съд е приел наличието на това качество, с оглед на което и присъдил претендираното от ищцата неизплатено й трудово възнаграждение за исковия период. Не е налице противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата по представените три решения, тъй като за да се направи такава преценка следва да са налице влезли в сила такива. Това обстоятелство не е налице в случая, а доказателствената тежест е на касатора, който има интерес от допускане на касационното обжалване. Следователно, не е налице основанието по т. 2, както и това по т. 3, тъй като касаторът не е обосновал довода се за значението на съществения въпрос за точното прилагане, както и за развитието на правото, а само е цитирал разпоредбата на закона.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.07.2008 год. по гр. д. № 153/2008 год. на М. окръжен съд в частта му относно присъденото неизплатено трудово възнаграждение, по подадената от “ОББ” АД – клон М. касационна жалба в тази й част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата й част и прекратява производството по делото, като недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.