О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.359
гр. София, 07.05..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 140 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Г. С. А. от гр. П., чрез пълномощника му адв. В. Т. , касационна жалба против въззивното решение от 7.11.2008 год. по гр. д. № 2225/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.04.2008 год. по гр. д. № 4050/2007 год. на Пловдивския районен съд. С него касаторът е осъден да освободи достъпа на ищцата М. П. Н. до избените й помещения, като деблокира вратата към тях, както и да й осигури достъп до покрива на съсобствената им жилищна сграда на посочения адрес в гр. П., във връзка с необходимите ремонти и почистване на коминните тела и други съоръжения, обслужващи собствеността на ищцата върху частта от първия жилищен етаж, обособена в самостоятелно жилище.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи с молба за отмяната му, като вместо това предявените искове против него бъдат отхвърлени. Претендира заплащане на направените съдебни разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, като е приложил решение № 139 от 23.11.85 год. по гр. д. № 111/85 год. ОСГК, решение № 1* от 19.12.62 год. по гр. д. № 1612/62 год. и решение № 213 от 25.05.89 год. по гр. д. № 180/89 год.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ищцата.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Поддържаните в изложението съображения не обосновават извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. На първо място, касаторът не е формулирал кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие на приложените решения на ВКС, за да се прецени основателността на поддържания довод за наличието на основанието по т. 2, доколкото представената практика е по конкретни граждански дела. За да остави в сила първоинстанционното решение в частите му, с които касаторът, ответник е осъден да освободи достъпа на ищцата до избените й помещения и да й осигури достъп до покрива на сградата, въззивният съд е приел, че същата е собственик на отделно самостоятелно жилище на първия етаж и избени помещения, с общ вход за тях за двете страни, което обстоятелство е установено с нотариалния акт от 1959 год. на праводателите й. В същия смисъл е и приетото заключение на техническата експертиза, установяващо единствения вход към избените помещения, достъпът до който е препятствуван от ответника поради това, че вратата се намира в неговата част от сградата, поради което и съдът е уважил предявения иск за тази обща на страните част от сградата. Такива са и съображенията за уважаване и на втория иск за осигуряване достъп до покрива, като обща част, което не е в противоречие с представените от касатора решения на ВС. Така, в приложеното Решение № 139/85 год. е прието, че съсобственик може да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, който му пречи да упражнява своето право. В обжалваното решение въззивният съд също е приел, че ответникът, като съсобственик в общите части на сградата, неоснователно пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху избените помещения, тъй като не й осигурява достъп, както и такъв до покрива на сградата с цел ремонтиране на комините. Другите две приложени решения са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят различни хипотези – чл. 32 ЗС и чл. 51 ЗС. Оплакванията на касатора относно правната квалификация на иска са относими към касационните основания за неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, които доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, чийто предмет е приложното поле на касационното обжалване, съгласно критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и второто поддържано основание за това – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за общите части на етажните собственици е разработен както в теорията, така и в съдебната практика, а доколкото се застъпва становище за неяснота как ще се реализира признатото право, то този въпрос не би могъл да бъде основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не представлява същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Касаторът не се позовава на неясна правна норма, която следва да бъде тълкувана, нито на липса на съдебна практика или неправилна такава, поради което и това основание не е налице.
В заключение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 7.11.2008 год. по гр. д. № 2225/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Г. С. А. от гр. П., чрез адв. В. Т. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.