О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 244.
гр. София,31.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4643 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Е. К. Б. от гр. С. касационна жалба против въззивното решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 4238/2006 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 5070/98 год. на Софийския районен съд, с което касаторката е осъдена да заплати на З. Н. Б. сумата 3 378.59 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване на съсобствения им апартамент, за периода 10.07.98 год. – 19.03.2002 год.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи с молба за отмяната му, като вместо това предявеният против нея иск бъде отхвърлен и й бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, като е приложила решения 782 от 5.12.2005 год. по гр. д. № 568/2005 год. на ВКС, І г. о., № 1* от 27.11.2002 год. по гр. д. № 2119/2001 год. на ВКС, ІV г. о., № 344 от 17.05.76 год. по гр. д. № 684/75 год. на ІІІ г. о. ВС, № 367/2006 год. по гр. д. № 2965/2004 год. на ВКС, ІV г. о. и № 189/2005 год. по гр. д. № 2219/2003 год. на ВКС, ІV г. о. и се позовава на ТР № 46/1.04.65 год. по гр. д. № 22/65 год.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в писмен отговор З. Н. Б., чрез пълномощника си адв. О, поддържа становище за липса на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Поддържаните в изложението, както и в уточнителната молба към същото съображения не обосновават извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са съсобственици на процесния апартамент, ползуването на който е предоставено по бракоразводното решение на касаторката. Последната го е ползувала в исковия период заедно с непълнолетното дете на страните, а ищецът не го е ползувал, поради което и с оглед отправената от него писмена покана за плащане на обезщетение с исковата молба по настоящето дело, касаторката е осъдена да му заплати дължимото обезщетение, съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС. Въззивният съд е отчел ползуването на апартамента и от ненавършилото пълнолетие дете на страните, и позовавайки се на задължителните разяснения в ТР № 46/65 год. по гр. д. № 22/65 год. на ОСГК на ВС приспаднал от определеното от вещото лице обезщетение за периода половината, съответствуваща на правото на детето да ползува жилището, за което последното не дължи наем. Като резултат присъдил касаторката да заплати останалата сума в размер на 3 378.59 лв.
Твърдението, че въззивното решение противоречи на цитираното ТР, както и на решенията с №№ 782/2005 год., 1813/2002 год. и 344/76 год., приложени към изложението, по своята същност представлява оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, по което ВКС не може да се произнесе в настоящето производство. За да присъди обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, поради което и съдържащите се в изложението оплаквания за неправилна преценка на същите и необсъждане от страна на въззивния съд на поддържаните от касаторката доводи за покана към другия съделител, довели до необоснован извод за дължимост на обезщетение за лишаване от ползуването му, не обосновават противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и ВС по приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС относно предпоставките за това, подробно изброени в изложението на касаторката. Съобразно горните съображения не е налице и поддържаното противоречие с представената съдебна практика и по формулирания като съществен процесуалноправен въпрос този по приложението на чл. 188 ГПК /отм./.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд не е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти, на правни норми, нито е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или се налага изоставяне на едно тълкуване, за да бъде възприето друго, с оглед съществуващата утвърдена съдебна практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС. Изложените съображения на касаторката са неотносими към обосноваване наличието на това основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, формулирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 4238/2006 год. на Софийски градски съд в обжалваната от Е. К. Б. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.