Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
гр.София, 11 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Румяна Виденова
и с участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 451/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия И. Б. Р. срещу частичното потвърждаване от апелативния съд-София на осъдителната присъда спрямо Р. , постановена от окръжния съд-Благоевград.
Първоинстанционната присъда – № 339 от 12 декември 2007 год. по наказателно от общ характер дело № 151/2007 год., е по обвинението срещу Р. в грабеж на 25 март 2004 год. на мобилен телефон, очила и пари общо за 652 лева от Г. К. (престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс), грабеж придружен с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалия. С присъдата обаче това обвинение частично е отпаднало, а Р. е признат отговорен само за нанесената на К. средна телесна повреда (разстройството на здравето, временно опасно за живота, в резултат на изпадане в безсъзнание), при условията на опасен рецидив по чл.29, б.”б” НК-престъпление по чл.131а във връзка с чл.129 НК. Наложеното в окръжния съд наказание е 3 години лишаване от свобода при „строг” режим, а предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени щети в размер на 5 000 лева е уважен за 2 000 лева; искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло.
Второинстанционното (въззивно) решение – № 257 от 9 юни 2008 год. по внохд № 321/2008 год., е постановено по жалби както от обжалвалата сега страна, така и от пострадалия, но е уважена частично само жалбата в интерес на подсъдимия, като е смекчена отговорността му чрез отпадане на правната квалификация „опасен рецидив” и намаляване срока на наказанието му на 1 година при „общ” режим.
В подадената сега(касационна) жалба отново се настоява, че деянието на Р. е останало недоказано, ако не изцяло, то поне като извършено с умисъл; смята се за възможна евентуално отговорност за непредпазлива средна телесна повреда, за която обаче справедливо се явява по-леко наказание; за такова се пледира и с оглед на времето, изминало от извършване на престъплението до сега.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а другите страни са за отхвърлянето й.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
То не е без недостатъци – изобщо не е обсъдено например, възможно ли е било за първи път с присъдата да се приеме наличието на опасен рецидив, след като обвинението за грабеж не е включвало този аспект на предишните осъждания на подсъдимия (обстоятелства, безспорно „съществени” по смисъла на чл.287, ал.1 НПК, но създаващи проблем дори за прокурора да измени обвинението по този ред).
Що се отнася обаче до доказаността на обвинението, въззивното решение не търпи никаква критика – и в собствените си, и в потвърдените изводи на първата инстанция съдът не е имал друга възможност освен да приеме, че подсъдимият е причинител на инкриминираното увреждане. Всъщност и жалбоподателят не отправя никакви конкретни възражения в тази насока, а доколкото го прави – твърдейки, че пострадалият е изпаднал в безсъзнание от падането си, а не от нанесения му от подсъдимия удар – прави го без въобще да държи сметка за категоричното заключение на вещото лице-лекар.
Жалбоподателят отива и още по-далече, като смята не само за възможна в случая отговорността по чл.133 НК за средна телесна повреда, причинена по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, но прави довод и за явна несправедливост на наложеното наказание от претендираната квалификация по чл.133 НК. Такова „каскадно” обосноваване на защитната теза противоречи на НПК (вж. Т.р. 51/64-ОСНК и актуалното позоваване на него в р. 4/02-І, Бюл. 4/02). Друг е въпросът, че в подкрепа на явната несправедливост се привежда и явно несъстоятелния довод „за изминалия период от време от 25.03.2004 год. досега”, защото в този промеждутък Р. или е извършвал други престъпления, или е изтърпявал наказания за тях (вж. например бюлетините за предишните му осъждания по нохд № 1808/2006 год. и нохд № 877/2007 год. на районния съд-Благоевград).
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 9 юни 2008 год. по внохд № 321/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: