Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
гр.София, 03 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 549/2008 година
Осъденият Ф. А. Т. е отправил на 1 септември 2008 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл.33-та от Наказателно-процесуалния кодекс) за проверка на осъждането му от районния съд в Троян-като първа инстанция, и от окръжния съд в Ловеч-като втора инстанция.
Първоинстанционната присъда е № 28 от 8 март 2006 год. по наказателно от общ характер дело № 543/2005 год. и е за престъпление по чл.213а, ал.1 във връзка с чл.26 от Наказателния кодекс: за продължавано през м.юни-септември 2004 год. заплашване на А. М. с насилие (причиняване на лека и средни телесни повреди) и с увреждане на имущество (разбиване и унищожаване на недвижим имот), за да бъде принуден М. да поеме имуществено задължение от 2 000 лева към М. М. За това престъпление Т. е наказан 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години.важен е частично-за 600 лева, предявеният от М. граждански иск за причинените му от Т. неимуществени щети, оценени от ищеца за 7 000 лева.
Второинстанционното(въззивно) решение – № 70 от 2 юли 2007 год. по нохд № 90/2008 год., е за изменение на присъдата с допълване на наложеното наказание с глоба от 1 000 лева, която районният съд е пропуснал да наложи и това е било оспорено от прокурора; присъдата е потвърдена по повод жалбата, подадена от името на подсъдимия.
Второинстанционното решение не подлежи на касационен контрол (чл.346, т.1 и 2 НПК) и сега за първи път е оспорено по реда за възобновяване на наказателните дела. Решението обаче не е единствения въззивен съдебен акт по делото, както, впрочем, не е единствена и присъдата, проверена с него. Присъдата е била обжалвана за първи път през 2006 год., но тогава окръжният съд я отменил само „досежно прилагането на наказанието „глоба” и върнал делото за ново разглеждане в районния съд за да го приложи; потвърдил присъдата „в останалата й наказателна част”, а в гражданската част я „обезсилил” и прекратил делото. Преди обаче районният съд да разгледа отново върнатото му дело, то било пренесено за първи път във ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела по искане на осъдения Т. ВКС, тогава в състав от ІІІ н.о., оставил искането без разглеждане и прекратил производството пред себе си. Делото продължило хода си в районния съд, който изпълнил указанията на окръжния съд като отново признал подсъдимия за отговорен за престъплението по чл.213а, ал.1 НК, но с присъдата си само му наложил глоба 1 000 лева. Тази на практика втора първоинстанционна присъда също била обжалвана, а въззивният окръжен съд я потвърдил. Последвало ново искане по реда за възобновяване на наказателните дела, разгледано от друг състав на ВКС-ІІІ н.о., който отменил както двете въззивни решения, така и „допълнителната” първоинстанционна присъда и делото било възобновено от стадия на съдебното заседание на втората инстанция. Постановеното последно въззивно решение – № 70 от 2 юли 2007 год. е сега проверяваното.
Искането за възобновяване на делото, по което е постановено решение № 70 и изменената с него присъда № 28, съдържа позоваване на всички основания за неговата отмяна, както и доводи, които подателят на искането е отнесъл към всяко едно от основанията за възобновяване; искането по изхода на делото обхваща обаче само алтернативата пълно оправдаване на Т. още във ВКС – ново разглеждане на делото в досъдебното производство.
Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция; споделя се и от участващия прокурор по някои от съображенията в него.
Върховният касационен съд намери искането на осъдения за неоснователно.
Липсват основания за възобновяване на делото.
Трябва да се отбележи преди всичко, че в искането преобладава обсъждането на едни и същи обстоятелства, но от различни гледни точки (обстоятелствата около използваната по делото аудиокасета и съдържанието на заплахите, отправени към пострадалия).
Въпросите с аудиокасетата са правилно решение най-напред защото не съществува никакво съмнение в нейната идентичност – осъденият се позовава всъщност на явните грешки, допуснати при посочването й (например „0 60” вместо „D 60”), но и сам не е успял да се опази от подобни грешки (посочил е например абревиатурата „JTDK” вместо само „TDK”).
Аудиокасетата, по-нататък, осъденият погрешно обсъжда не като веществено д о к а з а т е л с т в о, а като веществено д о к а- з а т е л с т в е н о с р е д с т в о. За доказване на извършеното от него е използван аудиозаписът на последния му разговор с пострадалия М. , изготвен тайно от последния, което обаче съвсем не го прави специално разузнавателно средство, както при други поводи е поддържал защитникът на Т. (вж. например съдебните прения-преди постановяването на присъда № 28 от 8 март 2006 год.). От посоченото смесване произтичат и редица недоразумения като например твърдението, че в случая не са изпълнени изискванията по чл.111 и сл. от НПК(отм.).
Въпросите с аудиокасетата, накрая, с оглед на изложеното дотук, неоснователно се претендира да бъдат част и от обсъжданото в мотивите към съдебните актове.
Конкретизацията на заплахите, чрез които е изнудван М. , също е разисквана многопосочно от осъдения, но както в процесуален, така и в материалноправен аспект.
Процесуалните аспекти в тази част от искането за възобновяване на делото имат предвид съдържанието на насилието и на имущественото вредителство, с които е бил заплашен пострадалият, но претенцията не е съобразена, на първо място, с различията между актовете за повдигане на обвинението в досъдебното производство и пред съда, на второ – с точния смисъл на указанията, дадени от ВКС-Общо събрание на наказателната колегия в Тълкувателно решение № 2/02 (вж. особено съображенията към т.4), и, на трето място – с погрешното тълкуване на признака „тежки последици за него или негови ближни” по чл.213а, ал.1 НК, като допълнителен към всички останали, характеризиращи заплахата, вместо като отнасящ се само до „другото противозаконно действие” (хипотезата е сходна с тълкуването на чл.118 НК – вж. и Т.р.2/93-ОСНК, Сб., с.61).
Не е разбрано също така защо правната квалификация на извършеното включва уточнението, че заплахата с насилие има за предмет само лека и средна телесни повреди – настоява се, че и заплахата с такива телесни увреждания трябвало да бъде конкретизирана вместо да бъде съобразено, че това е способ единствено за отграничаване на основния от квалифицираните (по-тежко наказуемите) състави на престъплението по чл.213а НК (срвн. специално ал.2, т.1).
Повече материалноправен е характерът на възражението, че заплахата с имуществено вредителство върху М. е несъставомерна, защото той е само наемател, а не собственик на имота, свързан с изнудването. Възражението противоречи на НК, защото последиците от имущественото увреждане са не само за собственика, а освен това заплахата представлява опасност и когато би могла да бъде осъществена спрямо друго, собствено на заплашения имущество, намиращо се в недвижимия имот.
Размерът на предмета на изнудването, за което е осъден Т. – поемане на имуществено задължение за 2 000 лева, не е предизвикал противоречия в мотивите на съдилищата, както твърди осъденият. Посочването и на сумата от 1 500 лева се дължи, от една страна, на уточнявания, в които той не е участвал (между бащата на пострадалия и кредитора на вземането), а от друга – на „отстъпка”, която накрая сам осъденият склонил да направи на пострадалия.
Позоваването и на явна несправедливост на наложеното наказание не кореспондира с искането Т. да бъде оправдан или делото да бъде разгледано отново, но претендираната несправедливост и без друго липсва въпреки неправилните съображения на районния съд(потвърдени от окръжния), че наказанието е определено с оглед на това, че „Подсъдимият… по време на следствието… не е съдействал за разкриване на обективната истина и не е критичен към извършеното престъпление” (повече за тази неправилност вж. в р.157/92-І, Сб., с.43).
Ръководен от изложеното, от приложимите разпоредби в гл.33-та НПК и специално от чл.426 във връзка с 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 70 от 2 юли 2007 год. по внохд № 90/2008 год. на Ловешкия окръжен съд, постановено при обжалване на присъдата по нохд № 543/2005 год. на Троянския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: