Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
гр.София, 24 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 405/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимите кадрови матрос Е. С. П. и гражданското лице Б. П. Г. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната срещу двамата присъда на военния съд-Сливен.
Първоинстанционната присъда от 1 април 2008 год. по нохд № 16/2008 год. е за извършеното на 6 октомври 2007 год. от двамата подсъдими в съучастие противозаконно повреждане в Б. на лекия автомобил на В. Т. (равностойност на щетата 639 лева) – престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК, за което П. и Г. са наказани по 5 месеца лишаване от свобода условно за 3 години.
Второинстанционното (въззивно) решение № 70 от 26 май 2008 год. по внохд № 61/2008 год. е постановено по жалба от същите страни.
В подадената сега (касационна) жалба има позоваване на трите основания за отмяна по чл.348 НПК, но доводите в нея могат да бъде причислени само във връзка с второто от тях – същественото нарушаване на процесуалните правила; искането по изхода на делото обаче е не само за ново разглеждане на делото (последица поначало от нарушенията на процесуалния закон), но и за пълното оправдаване на подсъдимите или за смекчаване на отговорността им.
Прокурорът е единствената страна, взела участие в съдебното заседание на касационната инстанция, и според него жалбата срещу въззивното решение е неоснователна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
То не е засегнато от касационните основания.
Претенцията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания и без друго е само декларативно заявена – както се каза вече, недоволството е във връзка със спазването на процесуалния закон и, по-конкретно, по доказването на обвинението – в първата инстанция, съответно, по отхвърлянето на въззивната жалба от апелативния съд.
Касационната жалба пряко срещу работата на съда в първата инстанция всъщност повтаря почти дословно въззивната жалба (срвн. последните три страници от тях). ВКС обаче споделя отговора, който Военно-апелативният съд е дал на оплакванията, че обвинението е прието за доказано въпреки неубедителността в свидетелските показания и документите, потвърждаващи причинената щета на автомобила.
Върховният касационен съд споделя, по-специално, и конкретните съображения за отхвърляне на въззивната жалба, на които касационният жалбоподател е отделил място в първата част от изложението си. Подсъдимите сами са станали пречка за ограничаване на възможния обем доказателства при изясняване на делото, така че отправянето на упрек за това към съда е наистина некоректно.
Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 26 май 2008 год. по внохд № 61/2008 год. на Военно-апелативния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: