Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр.София, 06 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
със секретар Румяна Виденова
и с участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 344/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалби от името на подсъдимите Е. Ц. С. и Д. К. Н. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, изменящо присъдата спрямо двете на Благоевградския окръжен съд.
Присъдата на първата инстанция – № 132 от 25 април 2007 год. по нохд № 353/2006 год., е по обвинението срещу С. и Ц. , съответно за длъжностно присвояване и непредпазлива безстопанственост – престъпления по чл.202, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 и с чл.26 НК (заради „големия размер” на предмета на присвояването – 10 520 лева, улесняване на посегателството чрез друго, документно престъпление по чл.311, ал.1 НК и заради продължавания характер на деянията – от м. ХІ.2000 год. до м. ХІІ.2002 год.), съответно по чл.219, ал.2 във връзка с чл.26 НК (заради неупражнения достатъчен контрол от страна на главния счетоводител върху работата на касиера в шесто СОУ в Благоевград, позволил присвояването). И двете подсъдими са наказани условно, С. – 3 години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок, Н. – 1 година и 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок, както и допълнително, първата – с лишаване от право да заема материално-отчетна длъжност за срок от 6 месеца, втората – с глоба от 2 000 лева. Гражданският иск на училището, на което е причинена имуществената щета 10 520 лева, е уважен изцяло и солидарно спрямо подсъдимите.
Второинстанционното (въззивно) решение – № 6* от 7 февруари 2008 год. по внохд № 1153/2007 год., е постановено по жалби от страните, обжалвали и сега, и с него присъдата е изменена само в наказателната й част – като е намалена глобата на Н. на 300 лева, а в гражданската й част е отменена и делото в тази му част – прекратено.
Касационната жалба от името на подсъдимата С. съдържа доводи срещу доказаността на обвинението и справедливостта на наложеното й наказание, но въпреки това, както и позоваването на всички касационни основания, искането е само за оправдателна присъда.
Другата касационна жалба (от името на подсъдимата Н. ) също съдържа доводи срещу доказаността на обвинението, но и срещу приложението на материалния закон; искането е за ново разглеждане на делото в „надлежния съд”.
Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът ги преценява като неоснователни.
ВКС намери жалбите за основателни, макар и не във всичко, изложено в тях и в тяхна подкрепа; основателни са само поради следното.
Обвинението за длъжностно присвояване наистина е останало недоказано, а с оглед на това – и свързаното с него обвинение за безстопанственост.
Въпреки забраната по чл.303, ал.1 НПК отговорността да почива върху предположения, точно такива вдействителност са изводите, че щом С. е останала неотчетена с различни суми от работни заплати за всеки месец от близо двегодишния период, общият им размер е присвоен продължавано по смисъла на чл.201 и 26 НК от касата на училище „И”.
В(К)С го е правил неведнъж (вж. например 854-05/06-І, Бюл. 5/06), но се налага отново да потвърди трайната си практика, че неотчитането на повереното чуждо имущество само косвено сочи неговото присвояване и затова не трябва да бъде единственото доказателство за причинената щета – когато нищо друго не я доказва, щетата си остава с неизвестен произход, защото неотчитането на поверените „пари, вещи или други ценности” не води до единствено възможния извод, че отчетникът се е разпоредил с тях като със свои.
Съдилищата в предходните инстанции (апелативният съд изцяло се е солидаризирал с окръжния) с нищо не са изразили отношението си към този основен доказателствен въпрос и това вероятно се дължи на тази особеност на делото, че самото получаване, респ. неотчитане на парите е установено по всички възможни в случая начини. Наличието на множество доказателства за липсващите в касата пари е на практика недопустимо приравнено с доказването на самото р а з п о р е ж д а н е с тях „в свой или в чужд… интерес” (арг. от р.19/95 на Конституционния съд, с което цитираното допълнение на чл.201 НК в ДВ, бр.50/95 е обявено за противоконституционно единствено заради определянето на интереса и като „личен” – вж. ДВ, бр.97/05).
Нарушаването на забраната по чл.303, ал.1 НПК, за което стана дума дотук, не би могло да не бъде съществено нарушаване на процесуалните правила, след като нормата е част от гаранциите за правото на обвиняемия на защита. Същественото нарушаване на процесуалните правила, на свой ред, изисква ново разглеждане на делото не само поначало (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК), но и защото е неясно дали погрешното осъждане за длъжностно присвояване не се дължи на погрешното стесняване на предмета на делото в тази му част (сведен е само до установяване на липсата). Това погрешно стесняване, от друга страна, е заложено още в обвинението и до евентуалното му поправяне, произнасянето по отговорността на подсъдимите би било преждевременно. Наложително е при това положение, новото разглеждане на делото да започне от досъдебното производство.
Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ в наказателната му част въззивно решение № 6* от 7 февруари 2008 год. по внохд № 1153/2007 год. на Софийския апелативен съд, постановено при проверка на присъдата по нохд № 353/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, и ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане от досъдебната му фаза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: