Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
гр.София, 23 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 467/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимата К. Н. М. срещу частта от въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, в която е потвърдена осъдителната присъда спрямо М. , постановена от окръжния съд-Пловдив.
Първоинстанционната присъда – № 28 от 22 февруари 2008 год. по наказателно от общ характер дело № 3665/2006 год., е по две обвинения: по чл.244, ал.2 във връзка с ал.1 и с чл.243, ал.2, т.2 от Наказателния кодекс-за държането на 7 април 2006 год. на 1549 бр. неистински държавни ценни книжа (акцизни бандероли) в големи количества, както и за служенето с 96 бр. от тях чрез залепването им върху бутилки с произведен алкохол; по чл.234, ал.1 НК-за държането по същото време на склад на акцизни стоки без бандерол (различни видове бутилиран алкохол), който се изисква по закон(Закона за акцизите). За първото от престъпленията К. М. е наказана 2 години лишаване от свобода при „общ” режим, а за второто е освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева; заедно с глобата е присъдено и лишаване за 2 години и 6 месеца от право да бъде упражнявана професия или дейност, свързана с производството на високоалкохолни продукти.
Второинстанционното(въззивно) решение – № 100 от 24 юни 2008 год. по внохд № 144/2008 год., е постановено след оспорване на присъдата не само от обжалвалата сега с. , но и от прокурора. Апелативният съд е уважил отчасти само жалбата, като е приложил условното осъждане (чл.66 НК) спрямо подсъдимата и е отложил изтърпяването на наложеното й наказание лишаване от свобода за 5-годишен изпитателен срок.
В подадената сега(касационна) жалба се съдържат доводи за недоказаността на обвиненията срещу подсъдимата, както и за други процесуални недостатъци на воденото дотук срещу нея наказателно преследване, но позоваването е на всички отменителни основания – не само на това по чл.348, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс, което се отнася до нарушенията на процесуалния закон; исканията на жалбоподателя също са не само за ново разглеждане на делото, произтичащо поначало от цитираното отменително основание, но и – алтернативно – за намаляване на наложеното наказание.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор е неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Такива преди всичко неправилно се търсят в недостатъци на съдебните актове (доколкото решението възприема присъдата), които дори и да съществуват, не могат да се отразят върху изхода на делото в тази инстанция, защото нямат отношение към обжалването или пък имат, но отстраняването им по касационен ред е недопустимо.
Без отношение към обжалването са онези твърдения на жалбоподателя, които не засягат държането на 1549-те неистински акцизни бандероли и служенето с 96 от тях: твърденията, че и двете съдебни инстанции са приели без конкретни доказателства залегналата в обвинителния акт теза, подсъдимата да е заделяла готова продукция без бандерол и да я е продавала без фактури на фирма от Н. пазар.
Жалбата съдържа и твърдения, които засягат инкриминираната дейност по чл.244, ал.2 във вр. с ал.1 и с чл.243, ал.2, т.2 НК, но едновременно с това засягат и дейността по чл.234, ал.1 НК, за която въззивното решение (а заедно с него и присъдата) не подлежи на касационен контрол (арг. от чл.346, т.1 НПК във връзка с чл.78а НК): твърденията, че действията по разследването на дознателя З. в присъствието на множество журналисти са с опорочено процесуално значение; че те са невалидни и по други причини, като например нереалното участие в тях на поемните лица; че процесуално невалидно е и обвинителното заключение на дознателя, и дори всички процесуални действия, проведени извън определения в закона срок за разследване. Съществено за неоснователността на тази част от жалбата е задължителната сила на влезлия в сила съдебен акт (чл.413 във вр. с чл.412 НПК), а не и без друго неоснователността на някои от твърденията, като например за приложението на чл.234, ал.7 НПК към действия по разследването, започнали при отменения НПК (без то да се свързва и с параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби към действащия НПК); именно тази задължителна сила не позволява да бъде оспорвано сега процесуалното значение на действията в досъдебното производство, които наистина се отнасят до престъплението по чл.244 НК, но няма как да се отделят и от разследването на престъплението по чл.234 НК.
Липсват основания за отменяне или изменяне на въззивното решение и в останалите твърдения в касационната жалба.
Вярно е, че в мотивите за осъждането на М. по чл.244 НК могат да бъдат констатирани предположения, но те не могат да бъдат окачествени като противоречащи на забраната по чл.303 НПК. Разбира се, и към този момент може само да се предполага например, че подсъдимата лично е укрила найлоновата торбичка с 1446-те неистински бандероли или че сама е оставила в бюрото си още 7 от тях, но е ясно също така, че оборването на подобни изводи не е достатъчно за отпадането на наказателната й отговорност по чл.244 НК. Предположения като посочените би трябвало все пак да се избягват не само защото предизвикват ненужни спорове, а и защото създават погрешното впечатление, че всичко по делото – до най-големите подробности, може и трябва да бъде доказвано.
Престъпното „държане” на неистински бандероли е възможно и непряко, както поначало е възможно да бъде упражнявана всяка фактическа власт върху вещи (арг. от чл.68 от Закона за собствеността). Фалшификатите са намерени на място, където К. Н. е упражнявала търговската си дейност и нейната отговорност по чл.244 НК е могла да бъде доказана също освен пряко – чрез установяване на личното й отношение (физическо или юридическо) към инкриминираните знаци, така и непряко (косвено) – чрез изключването на всяко друго лице от нейните подчинени, което е било възможно само да бъде държател на бандеролите. В случая по делото е осъществено тъкмо косвеното доказване на обстоятелствата и тъй като за него е характерен именно „единствено възможният” търсен извод, няма нищо чудно нито процесуално нередно, че до отговорността на подсъдимата се е стигнало „по метода на изключването”, както се е изразил жалбоподателят.
Неубедителен е и опитът, накрая, обвинението по чл.244 НК с предмет 96-те бандерола, залепени върху бутилките с алкохол, готова продукция, да бъде оспорено заради непредявяването им по реда на чл.284 НПК. Отказът това да бъде извършено в окръжния съд е наистина също неубедително мотивиран; трябвало е просто да се отговори, че на предявяване по този ред подлежат само намиращите се по делото веществени доказателства, а не и онези, „които поради размерите си или по други причини, не могат да бъдат приложени” (чл.110, ал.4 НПК); по-важна обаче е неубедителността да се внуши по този начин, че въпросните, облепени с неистински бандероли бутилки, са „подхвърлени” доказателства. Тезата за умишленото компроментиране на подсъдимата не е намерила никаква действителна подкрепа в останалите доказателства; останало е само търсенето на грешки в процесуалната форма, каквото е и позоваването на нарушението на чл.284 НПК; що се отнася до претендирания пропуск при огледа на местопроизшествието на 7 април 2006 год., по въпроса за процесуалната му валидност тук може да се добави освен вече казаното по-горе за влязлото в сила осъждане по чл.234 НК, още, че протоколът за оглед не може да бъде обявен за нищожен, единствено заради този пропуск (отделен е въпросът, че ако огледът беше протоколиран пълно, той пак не би трябвало да съдържа констатацията, че в с и ч к и, облепени с неистински бандероли бутилки, са изнасяни от обекта преди да бъдат иззети официално на другия ден – безспорно е, че е била изнесена само част от тях, а това е достатъчно да се заключи, че липсва „подхвърляне” на веществени доказателства).
Ръководен от всичко изложено, от липсата на доводи в жалбата, изискващи отговор защо наложеното наказание не е явно несправедливо, както и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100 от 24 юни 2008 год. по внохд № 144/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: