Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
гр.София, 11 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 527/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от подсъдимия М. М. Ч. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда спрямо него, постановена от военния съд-Пловдив.
Присъдата е от първи април 2008 год. по наказателно от общ характер дело № 199/2007 год. и е по обвинението, че на 28 април 2007 год. към 19.25 часа военнослужещият ефрейтор Ч. е управлявал лекия си автомобил с алкохолна концентрация в кръвта над 1,2(1,77) на хиляда – престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс. Наказанието на подсъдимия е 4 месеца лишаване от свобода условно за 3 години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 1 година.
Второинстанционното (въззивно) решение – № 90 от 17 юли 2008 год. по внохд № 90/2008 год., е постановено по жалба от страната, обжалвала и сега.
В подадената касационна жалба се поддържа основно, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, но освен искането за цялостно оправдаване още във ВКС, се поддържа алтернативно искане за ново разглеждане на делото от досъдебното производство. Според ВКС, аргументите на жалбоподателя са за процесуални нарушения във връзка с доказването на обвинението.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Не се основава на закона изискването на подсъдимия да бъде осъден само при „безспорни” доказателства (арг. от чл.305, ал.3, изр.последно НПК), а и другояче не би могло да бъде, защото би означавало за отговорността да е налице винаги признание на обвиняемия. И по сегашното дело подсъдимият очевидно е решил да отрича отговорността си, но това съвсем не я прави недоказана, след като съдилищата (доколкото втората инстанция се съгласява с първата) са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, а предлаганият от жалбоподателя анализ е лишен от тия белези. Без да отрича правото на М. Ч. да се защитава както намери за добре, ВКС смята защитната му позиция за крайно неубедителна, което при това е лесно установимо, ако се сравни с изложеното в мотивите към съдебните актове.
Неубедителен в още по-голяма степен е опитът осъдителните съдебни актове да бъдат представени като резултат на процесуални недостатъци от друго естество – нарушения от органите на досъдебното производство и първоинстанционния съд, които поставят под съмнение тяхната обективност при самото водене на разследването. В тази насока жалбоподателят не се е поколебал да си служи с напълно голословни упреци, каквито са нарушаването на сроковете по чл.234 НПК, „фабрикуването” на доказателства – в дознанието, или „дооформянето” им – в първата инстанция, или пък воденето на съдебните заседания в същата инстанция „по Устава на армията, а не съгласно НПК”.
Жалко е, разбира се, че това дело е станало повод за подсъдимия да се разочарова от армията, но с оглед на всичко изложено дотук ВКС няма основание да се съгласи с него и в това отношение. Ето защо и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 17 юли 2008 год. по внохд № 90/2008 год. на Военно-апелативния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: