4
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 8/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.София, 25 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 8/2013 година
Делото във ВКС е третоинстанционно и е образувано по жалби от частните обвинители и граждански ищци, както и от името на подсъдимия.
Обжалваното второинстанционно (въззивно) решение – 112 от 15.Х.2012 год., е по внохд № 217/2012 год. на Варненския апелативен съд и с него е потвърдена присъдата на Добричкия окръжен съд, която е била обжалвана от страните, обжалвали и сега.
Присъдата на първата инстанция – 18/26.VІ.2012 год. по нохд № 200/2012 год., е за убийството на М. В. Р., извършено на 30.ІХ.2011 год. от нейния брат, подсъдимия Г. В. К.: престъплението по чл.115 НК, за което той е наказан с 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; наказанието му е определено след провеждане на съкратено съдебно следствие в тази инстанция (по реда на глава двадесет и седма от НПК, във връзка и с чл.58а НК – намалено с една трета от наложеното). С гражданската част на присъдата са уважени исковете на синовете на убитата – Б. и В. Д. Б., като обезщетенията им по 50 000 лева са в размер на половината от предявеното като равностойност за причинените им неимуществени вреди.
И двете касационни жалби са срещу явната несправедливост на наказанието, преценявана, разбира се, от различното положение, в което се намират пострадалите и подсъдимия. Сходно е отношението на страните към присъдените обезщетения – макар и повече заявено, отколкото аргументирано.
В съдебното заседание на касационната инстанция са взели участие представители само на подсъдимия и на държавното обвинение, и те също поддържат различен изход на делото: смекчаване на отговорността – отхвърляне и на двете касационна жалби.
ВКС намери към сегашния момент за основателна само жалбата от името на подсъдимия, макар и не поради всичко, изложено в нея.
В нея е изложено и това, че несправедливостта на наложеното наказание произтича от неправилната оценка на инцидента, станал повод за убийството, както и на историята на отношенията между подсъдимия и сестра му, довели до фаталното спречкване между двамата. Въпросът за правилността на преценката има обаче и друго процесуално значение, което при това е трябвало да бъде предмет на едно по-ранно – преди индивидуализацията на отговорността – съобразяване. Става дума за изискването при провеждане на съкратеното съдебно следствие съдът да „установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства” (чл.372, ал.4 НПК), изискване, което според Т.р. 1/09-ОСНК означава „приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице”(т.4).
От гледна точка на цитираното изискване, в съдебните актове (доколкото подлежащото пряко на касационна проверка въззивно решение възпроизвежда присъдата), липсват съображения защо в основата на осъждането на подсъдимия стои заключението на повторната тричленна психиатрична експертиза, а не на първоначалната единична. Трудно е да се приеме, че достатъчни в тази насока са съображенията на прокурора за несъгласие с единичната експертиза (т.1 от дос.пр., л.1-освен това преди да разбере ще бъде ли споделено неговото несъгласие), след като единствената съществена разлика в дадените заключения е в отговора дали подсъдимият се е намирал в състояние на физиологичен афект по смисъла на чл.118 НК (срв. на л.66 и 78 пак от посочения том). Отговорът на трите вещи лица е отрицателен, но без да е изложен и ред защо отхвърлят мнението на колегата си, което при това е далеч по-обстойно мотивирано.
От изложеното се вижда, че поради спецификата на случая убедителността на съдебните актове е силно разколебана. Въпреки съществуващите процесуални възможности (включително в рамките на глава двадесет и осма от НПК – за тях вж. т.8 от цитираното тълкувателно решение – специално подточки 1 и 2 към нея в мотивите), съдилищата не са отстранили съмненията в правилността на своите изводи по отношение на субективната страна на извършеното убийство. Това налага ново разглеждане на делото за отстраняване на процесуалните му недостатъци, с отражение без съмнение и върху правото на защита, и върху всички аспекти на отговорността. Новото разглеждане би могло да започне и да завърши във въззивната инстанция, освен ако развитието му не наложи връщане в първата инстанция.
Ръководен от изложено всичко и от приложимите правила по глава двадесет и осма от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 112 от 15 октомври 2012 год. по внохд № 217/2012 год. на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото в тази инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ