4
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 364/2010 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр.София, 21 октомври 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Даниела Атанасова
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Пламен Томов
наказателно дело под № 364/2010 година
Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. Р. В. срещу второинстанционната (въззивна, нова) присъда, издадена от Русенския окръжен съд.
Обжалваната присъда – № 25 от 15 април 2010 год. по внохд № 181/2010 год., е осъдителна по обвинението, че на 26 април 2004 год. подсъдимият В. като председател на земеделската кооперация „В.” сключил неизгодна вредоносна (с 5 400 лева размер на вредата) сделка с „К. Ер”ЕООД-престъпление по чл.220, ал.1 НК, за което е наказан на 1 година лишаване от свобода и лишаване от право да заема материалноотговорна и ръководна длъжност за 3 години; това е и общото наказание, определено обаче условно, с тригодишен изпитателен срок за лишаването от свобода, между последното и предишни наказания за съвкупност от престъпления, предмет и на още две предходни дела спрямо подсъдимия. С присъдата е уважен за 5 400 лева и предявеният от кооперацията граждански иск за причинените й имуществени щети.
Обжалваната присъда е нова, защото с нея е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Русенския районен съд от 29 януари 2010 год. по нохд № 2907/2009 год.
Касационната жалба съдържа възраженията от фактическо и правно естество срещу осъждането на подсъдимия, а основаните върху тях искания са или за оправдаването му още във ВКС, или за ново разглеждане на делото в предходната инстанция.
В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел само прокурорът и според него жалбата е неоснователна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда.
В нея и без друго липсват изрично посочени касационни основания, и това вероятно не е случайно, защото изложените възражения не се обхващат от тях.
Не се обхващат, по-конкретно, и нарушението на закона и същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, за които би могло да се съди по отправените в жалбата искания по изхода на делото.
Оправдаването на подсъдимия във ВКС е процесуално невъзможно, ако това трябва да стане при установените по делото факти: договорено, извършено и платено в размер на 5 400 лева авиохимично пръскане срещу житна дървеница на площи, засети с пшеница, в момент, в който тази обработка се е явила напълно излишна.
Жалбоподателят, разбира се, възразява срещу последния извод, но за да бъде възражението му основателно, необходимо е изводът да не е съобразен с процесуалните изисквания за неговата правилност. Нищо такова не се твърди в жалбата – предлага се просто експертните изводи да не се вземат предвид, а целесъобразността на агрохимичното третиране да се свърже единствено със съдържанието на едно писмо – иначе официален документ от компетентен държавен орган (Регионалната служба за растителна защита към Министерството на земеделието и храните – вж. на л.62 от дос.пр.), в което е направено само предположение „да е извършено авиационно третиране с инсектициди в посочения срок”. Вярно е, че така е разсъждавал първоинстанционният съд, но точна такава оценка на доказателствата е в противоречие с процесуалните правила и с основание е отхвърлена във въззивната инстанция. Вярно е също така, че и в двете предходни инстанции защитната теза на подсъдимия е включвала и разколебаване на обвинението с позоваване на ентомологични (на науката за насекомите) знания, но, първо- те очевидно са отчетени и от изслушаните вещи лица, и, второ- трябва да бъдат приложени на практика за конкретния случай.
Неубедително, накрая, е и твърдението на жалбоподателя, че липсата на доказателства за нискокачествена продукция от инкриминираните време и място „априори” ползвала защитната теза – става дума за обстоятелство, което всъщност не ползва никоя от страните, защото няма отношение към необходимостта от пръскането.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна нова присъда № 25 от 15 април 2010 год. по внхд № 181/2010 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: