О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
С о ф и я, 22 юни 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ю н и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 979/2012 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 28 от 22.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 7/2012 г. от Апелативен съд-Бургас, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият К. Т. М., с двойно гражданство – на Р България и на Р Турция, с установен адрес в И., Р Турция, не взема участие в производството пред касационната инстанция. Служебно назначеният му защитник адв.А.И. от САК моли искането на главния прокурор да бъде уважено.
Частните обвинители Н. Ж. И., Г. Ж. М., С. Ж. Т. и В. Ж. Б., чрез повереника си адв.Е.Е. от САК също молят искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд във връзка с правомощията си по чл.425 от НПК установи следното:
С присъда № 127 от 04.11.2011 г. по НОХД № 437/2010 г. на окръжен съд-Ямбол подсъдимият К. Т. М., с двойно гражданство – на РБългария и на РТурция, с постоянен адрес за България в [населено място], област Шумен, неоткрит на този адрес и с адрес в Турция в И., кв.К. М., [улица] признат за виновен в това, че на 10.02.2010 г. по път І-7 от [населено място], област Ямбол за Тополоград, при управляване на МПС – товарен автомобил „Д.”-влекач, модел „…” с рег.№ ….. с ремарке с рег.№ ….., собственост на турската фирма „У. У. Л. Ш.” със седалище в И., РТурция, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. Т. И. от [населено място], област Ямбол, като след деянието избягал от местопроизшествието и на основание чл.343, ал.3, алт.последна, б.”б”, предл.1-во, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 02.03.2010 г. до 05.05.2010 г.
Разпоредено е било с веществените доказателства по делото – товарният автомобил и прикаченото към него ремарке, след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на собственика им, а останалите, като вещи без стойност – да се унищожат, както и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски, включително и тези, направени от частните обвинители.
Производството пред първата инстанция е протекло в отсъствие на подсъдимия, който при осъществената съдебна поръчка за правна помощ, след установяване на настоящия му адрес в И. не се е явил за получаване на съдебните книжа и де факто се е отказал да участва лично по наказателното дело, поради което е приложена разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.”б” от НПК.
Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия адв.Д.Н. от АК-Ямбол с доводи за необосноваността, незаконосъобразността й и заради явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно за изменяването й с намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до размер, който да позволи и приложението на чл.66, ал.1 от НК.
С решение № 28 от 22.02.2012 г. по ВНОХД № 7/2012 г. Бургаският апелативен съд е изменил атакуваната първоинстанционна присъда, като е признал подсъдимия за невинен да е допуснал нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а в останалата част я е потвърдил като правилна и законосъобразна.
Решението на апелативния съд не е било обжалвано от която и да е страна в процеса и е влязло в законна сила на 21.03.2012 г.
С искането на Главния прокурор от 14.05.2012 г. въззивното решение се атакува заради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, направено е съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК.
Същото обаче не може да бъде разгледано по същество по следните съображения :
Редът за подаване и разглеждане на искания от страна на оправомощените в чл.420, ал.1 от НПК прокурори и от осъдения съгласно ал.2 е уреден частично в чл.423, ал.2 и 3 от НПК, а доколкото няма особени правила в глава 33 от НПК, прилагат се правилата за касационното производство (чл.426 от НПК). Тъй като възобновяването на наказателни дела е извънреден способ за проверка на правилността на влезли в законна сила съдебни актове, то кръгът на участниците в производството и обемът на претендираната проверка, както и целеният процесуален резултат се очертават от иницииралия проверката с искането, което се подава с преписи според броя на заинтересованите страни, на които, след подаването му в съответния първоинстанционен съд, незабавно се изпраща препис и делото се внася за разглеждане от ВКС. Самото разглеждане на делото от касационната инстанция става по правилата на чл.353 от НПК, като за съдебното заседание страните следва да са редовно призовани, но единствено участието на прокурора е задължително. Когато искането е инициирано от съответния оправомощен прокурор, то тогава от него се дължи посочване на актуален адрес на заинтересованите страни, съгласно разпоредбите на чл.426, вр.чл.351, ал.1, вр.чл.350, ал.4, вр.чл.246, ал.4, вр.ал.3 от НПК, особено на осъденото лице.
В случая, последното изискване не е изпълнено от внеслия искането прокурор, като неправилно е посочено местонахождението на осъдения М. в затвора Л.. Видно от върнатите призовки, лицето не се намира в затвора, а както първоинстанционното, така и въззивното съдебно производство са протекли в отсъствието му, въпреки редовното му уведомяване на установения адрес в И., съобразно договора на България с Турция за правна помощ по наказателни дела. Всъщност, от справка от МП-ГДИН (л.403, т.2 от НОХД) става ясно, че на 16.07.2010 г. той е напуснал България през ГКПП-Малко Търново и няма данни за завръщането му в страната. Пропуск на разследващите и прокурора е и не изясняване на самоличността му като гражданин на РТурция, която е следвало да бъде посочена паралелно от обвинителя.
От друга страна, като се сочат в искането допуснати съществени нарушения по приложението на материалния закон (чл.49, ал.2 от НК) и на процесуалното правило по чл.14 от НПК заради противоречие при излагане на вътрешното убеждение на съда по дължимата се на осъдения кумулативна санкция за извършеното, молителят претендира отмяна както на въззивното решение, така и на първоинстанционната присъда само в санкционната им част и ново разглеждане на делото в тази част от окръжния съд. Следва да се напомни, че и при производството по глава 33 от НПК, когато е имало инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт, касационната инстанция проверява въззивния и само ако са били допуснати съществени процесуални нарушения на предишен стадий на процеса, довели до ограничаване правото на защита на някоя от страните, а за досъдебното производство – на обвиняемия или на неговия защитник, само тогава се отменя както въззивният, така и първоинстанционният и делото се връща за ново разглеждане от стадия, където е било допуснато отстранимото съществено процесуално нарушение. В случая, неправилното приложение на материалния закон относно срока на лишаване осъдения от право да управлява МПС е пряко свързано с дължимата се от въззивния съд преценка за съответствие на кумулативно наложеното му наказание с извършеното, каквато в цялост липсвала, а и била противоречива, т.е. проблемът с приложението на материалния закон е отстраним от въззивния съд при изпълнение на задължението му да даде законосъобразен отговор на оплакването на въззивния жалбоподател за явната несправедливост на наложеното му наказание. В тази насока искането следва да бъде прецизирано, като се разрешат и проблемите около призоваването на осъдения, което следва да стане след прекратяване на настоящето производство и връщане на делото на главния прокурор.
Поради изложените съображения и на основание чл.426, вр.чл.353, ал.3, изр.2-ро, вр.чл.32, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 979/2012 г. по описа на Върховния касационен съд – първо наказателно отделение и ВРЪЩА ДЕЛОТО на главния прокурор за отстраняване нередовностите в отправеното от него искане по чл.420, ал.1 от НПК за проверка по реда на глава 33 от НПК на влязлото в законна сила решение № 28 от 22.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 7/2012 г. от Апелативен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :