Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр.София, 11 септември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1022/2012 година
Повереник на частните обвинители Д. и Р. К. Н. е обжалвал по касационен ред оправдателната присъда, която Варненският апелативен съд издал, отменяйки преди това осъдителната присъда на Варненския окръжен съд спрямо подсъдимия Р. Т..
Въззивната(нова) оправдателна присъда – № 4 от 27 април 2012 год. по нохд № 83/2012 год., е по обвинението, че на 3 декември 2010 год. Т. причинил по непредпазливост смъртта на бащата на Н. К. К.: че при управление на лек автомобил е извършил престъпление транспортно по чл.343, ал.1, б.”в” НК.
Отменената осъдителна присъда – № 11 от 31 януари 2011 год. по нохд № 1417/2011 год., е по същото обвинение, а наложеното с нея наказание – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години и 6 месеца, и лишаване от право на управление на мпс за 1 година.
Оправдателната присъда е оспорена в касационната жалба с възможно най-обща формулировка за нейната „незаконосъобразност” поради постановяването и въпреки доказаността на обвинението. В допълнението към жалбата по реда на чл.351, ал.3 НПК е направен подробен анализ на доказателствата от гледна точка на подателя им в подкрепа на искането за ново разглеждане на делото, за да бъде издадена осъдителна присъда.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор – неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оправдателната присъда.
Доказателственият анализ на жалбоподателя и възраженията срещу тази дейност във въззивната инстанция не сочат на касационни основания по чл.348 НПК.
Основанието пък за този извод на ВКС са неубедителните фактически и правни конструкции за станалото, които се предлагат. Тяхната необективност има своето обяснение най-вече в допустимото от закона пристрастие към защитната позиция (наличието му се потвърждава и от присъствието в допълнението към жалбата на някои иначе правилни, но неуместни в случая общи разсъждения за опитите по подобни дела за прехвърляне на отговорността върху покойни участници в инцидентите, или за превишаване на правата, които имат, от вещите лица). Неубедителността в защитаваната от частното обвинение позиция обаче има обяснението си и в крайно оскъдните доказателства за поведението на пострадалия, безспорно допринесло за случилото му се. Това всъщност е и основният проблем за правилното решаване на делото и ВАС успешно се е справил с него.
В мотивите към обжалваната присъда могат да бъдат намерени отговорите на всички, поставени от частните обвинители въпроси: защо е прието, че пострадалият не се е намирал на пътното платно, а е навлязъл странично и вдясно на подсъдимия; защо последният е бил обективно затруднен да го забележи своевременно; защо скоростта, с която се е движил подсъдимият, не е в причинна връзка с последвалия удар и др. под. Отговаряйки им по единствено възможния правилен начин, ВАС освен това е показал ясно къде са допуснатите грешки в отменената осъдителна присъда.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна(нова)присъда № 4 от 27 април 2012 год. по внохд № 83/2012 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: