Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
С о ф и я, 14 юни 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ю н и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 958/2012 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда от 08.04.2011 г., постановена по НОХД № 11822/2010 г. от Софийския районен съд, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият И. С. И. от [населено място] село, област Велико Т., лично и чрез защитника си адв.Ст.П. от САК поддържа искането.
Частната обвинителка П. Б., като майка и законна представителка на малолетната Ц. И. и повереникът й адв.Вл.И. от САК също молят да бъде уважено искането на главния прокурор.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда от 08.04.2011 г. по НОХД № 11822/2010 г. на районен съд-София подсъдимият И. С. И. от [населено място] село, област Велико Т. е признат за виновен в извършването в периода от 29.06.2009 г. до 28.06.2010 г. в София на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца, като е определена периодичност на пробационните мерки на „4 пъти месечно”, както и мерките по т.4 – „включване в програма за обществено въздействие” – овладяване на социални умения и активно поведение на трудовия пазар и по т.6 – „безвъзмезден труд в полза на общественото” в размер на 200 часа за срок от 1 година.
Присъдата е била обжалвана от частната обвинителка П.Б., но жалбата е била оттеглена и присъдата е влязла в законна сила на 08.11.2011 г., в какъвто смисъл следва да се тълкува разпореждането на съдията-докладчик по делото от същата дата като произнасяне по молбата на Б. за оттегляне на подадената от нея въззивна жалба, на основание чл.324, ал.1 от НПК.
С искането на Главния прокурор от 04.05.2012 г. присъдата се атакува частично заради неправилно приложение на материалния закон при налагане на задължителните пробационни мярки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения.
Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Наказанието „пробация” е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, част от които (по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК) са задължителни, а други (по чл.42а, ал.2, т.3-6 от НК) се налагат при необходимост от допълнително въздействие върху извършителя според тежестта на деянието и за постигане на определен поправящ и превъзпитаващ за него ефект.
Налагайки задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, съдът е постановил периодичност и за двете по „четири пъти месечно”, в разрез с изискването на чл.42б, ал.1 от НК за мярката по т.1 – „не по-малко от два пъти седмично”, а за мярката по т.2 е постановил периодичност, каквато не се следва от ал.2 на чл.42б от НК, където е уточнено, че срещите с пробационния служител са „периодични или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения”.
С това е нарушен законът и тъй като претенцията на главния прокурор е да се възстанови правилното му приложение на минимума явявания на осъдения по мярката по т.1, както и да се отмени недопустимо определената от районния съд периодичност за тази по т.2, то това следва да бъде изправено от ВКС, съобразно правомощието му по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като основанието е в полза на осъдения и касае правилното приложение на материалния закон.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда от 08.04.2011 г., постановена по НОХД № 11822/2010 г. от Софийския районен съд, като :
– ОПРЕДЕЛЯ периодичността на постановената по отношение на подсъдимия И. С. И., със снета по делото самоличност, на мярката по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” на основание чл.42б, ал.1 от НК на „два пъти седмично” и
– ОТМЕНЯ постановената за мярката по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” периодичност от „4 пъти месечно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :