Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
С о ф и я, 08 а п р и л 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 м а р т 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 365/2014 година.
Делото е инициирано с искане от главния прокурор по чл.420, ал.1 от НПК срещу влязлото в законна сила решение № 83 от 22.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 283/2013 г. от окръжен съд-Разград с доводи за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и искане за отмяна в частта относно определения от съда първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения П. Х. П. от [населено място], област Разград, в момента в затвора Б., в затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде уважено искането на главния прокурор по изложените в него съображения.
Осъденият П., лично и чрез служебния си защитник адв.Е.Х. от САК моли искането на главния прокурор да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда в посочената й част съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 87 от 28.06.2013 г., постановена по НОХД № 365/2012 г. от районен съд-Исперих отговорността на осъдения П. Х. П. от [населено място], област Разград, в момента в затвора Б., е ангажирана за осъществени престъпления по чл.152, ал.1, т.2 и чл.150, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено поотделно и по съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдения П., като с решение № 83 от 22.10.2013 г. по ВНОХД № 283/2013 г. Разградският окръжен съд я е отменил в частта досежно осъждането му по чл.150, ал.1 от НК и е признат за невинен за тази част от това му обвинение, а в останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в законна сила.
В искането на главния прокурор от 07.02.2014 г. се касира довод за неправилно приложение на материалния закон – чл.59 и чл.60 от ЗИНЗС заради определения първоначален строг режим за изтърпяване на „наложените” на осъдения П. наказания в затвор и се иска изменяване на въззивното решение в тази му част, като бъде променен първоначалният режим от строг в общ и типът на затворническото заведение от затвор в затворническо общежитие от открит тип.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.1 от НПК и има за предмет присъда, непроверена по въззивен и касационен ред, като с него се цели облекчаване положението на осъдения П., поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Претенцията е за неправилното определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода поради несъобразяване на инстанционните съдилища с настъпилата реабилитация за осъждането на П. по споразумение по НОХД № 100/2009 г. на районен съд-Исперих с наложено му наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на определението за одобряване на споразумението в законна сила, а именно от 09.04.2009 г., т.е. неправилно били приложени разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 и 3 от ЗИНЗС, тъй като реабилитацията по чл.86, ал.1, т.1 от НК (по право) за това му осъждане е настъпила на 09.04.2012 г., а деянието, за което следва да изтърпи наложеното му общо наказание, е осъществено на 20.09.2012 г.
Безспорно е значението на реабилитацията – тя заличава осъждането и отменя за вбъдеще последиците, които законите свързват с него, но освен ако със закон или указ не е установено друго. Такива отклонения са уредени в НК и ЗИНЗС по отношение на рецидивната престъпност: съгласно чл.30, ал.1 от НК, реабилитацията не е пречка за прилагане на правилата на чл.28 и чл.29 от НК (повторност и опасен рецидив), ако деянието е извършено преди да са изтекли пет години от изтичане на изпитателния срок при предишно условно осъждане на дееца; в § 3, ал.2, т.1 от ЗИНЗС въпросът се третира по аналогичен начин, но погледнато от противоположен ъгъл – деецът не се счита за рецидивист по смисъла на този закон, ако новото деяние е извършено след изтичане на пет години от изтичане на изпитателния срок за това предишно условно осъждане, като и при двете законодателни разрешения началото на този петгодишен срок започва да тече от датата на изтичане на изпитателния срок при условно осъждане или условно предсрочно освобождаване при изтърпяване на наказание лишаване от свобода – чл.30, ал.2 от НК и § 3, ал.3 от ЗИНЗС. Или, не е достатъчно да е настъпила реабилитация за предишното осъждане на дееца, но и да е изтекъл този петгодишен срок от изтърпяване на предишното му наказание лишаване от свобода, за да се счете, че новото му осъждане за умишлено престъпление следва да се счете като такова „за първи път” и то да е до 5 години. В този смисъл са и решения 323/12.06.2013 г. по н.д.№ 1035/2013 г.-І н.о., решение № 447/01.11.2011 г. по н.д.№ 2282/2011 г.-ІІ н.о., решение № 254/06.06.2013 г. по н.д.№ 913/2013 г.-ІІ н.о., решение № 46/27.01.2010 г. по н.д.№ 721/2009 г.-ІІІ н.о. и редица други.
В случая реабилитацията на осъдения П. за предишното му осъждане е настъпила на 09.04.2012 г., но новото му умишлено деяние, за което следва да изтърпи наказание лишаване от свобода е извършено преди да е изтекъл петгодишният срок от изтичането на изпитателния срок на условното му осъждане на лишаване от свобода. Поради това той следва да се счита за рецидивист и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС не позволява да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а този режим следва да е строг и да търпи наказанието си в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както са постановили инстанционните съдилища. Няма основание за уважаване на искането на главния прокурор и то следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за изменяване по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 83 от 22.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 283/2013 г. от окръжен съд-Разград в частта му относно типа на затворническото общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдения П. Х. П., в момента в затвора Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :