Р Е Ш Е Н И Е
№ 583
гр.София, 14 януари 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1939/2012 година
Защитник на подсъдимата М. Д. е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд, с което е била изменена осъдителната присъда срещу нея на Софийския градски съд.
Присъдата – 37 от 18.VІІ.2007 год. по нохд № 681/2004 год., е за опита да бъде извършена измама в големи размери (по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 и с чл.20, ал.4 НК), в която М.Д. е участвала като помагач на извършителката М.С. и за която измама двете са наказани на по 3 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 5-годишен изпитателен срок. За същите подсъдими присъдата е оправдателна по първоначалното им обвинение, което обаче е било за д о -к у м е н т н а измама, и то за особено тежък случай на престъплението (по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1 НК); по същото обвинение като помагач на двете подсъдими е изцяло оправдан съподсъдимият им О. Д., както и по самостоятелното обвинение срещу него по чл.339, ал.1 НК.
Въззивното(второинстанционното) решение – 272 от 19.VІІ.2012 год. по внохд № 362/2012 год., е постановено само след жалби, подадени от защитници на двете подсъдими, а внесените с него изменения на присъдата се свеждат до прилагането спрямо Д. и С. на закона за давността (на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.3 НК), и поради това – до ненаказването им с наложените от СГС наказания; изменено е и произнасянето на последния по направените деловодни разноски, като размерът им е поделен между двете подсъдими.
Решението на САС е оспорено в касационната жалба във всичко, по което се е произнесъл съдът; изложено е преди всичко разбирането, че при изразеното във въззивната инстанция от Д. и С. съгласие за прекратяване на делото поради изтеклата давност за наказателното им преследване, САС не е имал друго правомощие освен да отмени осъдителната присъда и да прекрати наказателното производство за деянията в нея на подсъдимите; при този дължим от съда изход на делото в предходната инстанция той е следвало не да поделя деловодните разноски, а да ги остави за сметка на държавата.
Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, включително и за това ВКС сам да поправи незаконосъобразното произнасяне в предходната инстанция, докато прокурорът е за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд намери жалбата за основателна.
Допуснато е нарушение на процесуалните правила, което е съществено, защото е довело до ограничаване на процесуално право на подсъдимата Д. и не е отстранено (чл.348, ал.3, т.1 и ал.4 НПК).
Ограниченото процесуално право е правото на защита във въззивната инстанция, съответно на неговата съставка (арг. от чл.55, ал.3 НПК) „участие в наказателното производство” и на конкретното му проявление според чл.24, ал.2 НПК – „искане наказателното производство да продължи, въпреки възникването на основание за неговото прекратяване”. Същественото нарушение на процесуалното право не е отстранено, тъй като е допуснато тъкмо в инстанцията, чиято дейност е предмет на проверка в сегашното производство.
САС не е изложил никакви мотиви защо е решил делото по оспорения пред ВКС начин – изменяйки присъдата, да приложи спрямо двете съподсъдими закона за давността (чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.3 НК) и да обяви, че не ги наказва, – макар изрично да е констатирал не само изтичането на давностния срок, а и отказа на Д. и С. да поискат делото да продължи. НПК е категоричен за дължимото от съда решение в такъв случай: отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство (чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал.1, т.3).
(Решението на САС би било правилно по отменения НПК от 1974 год., който до въвеждането на въззивното производство през 1998 год. е уреждал в чл.335, ал.1, т.6 същия изход на делото. Тогавашното законово разрешение обаче е почивало върху съвсем различно разбиране за процесуалното значение на давността – че след началото на съдебното заседание в първата инстанция това значение може да бъде взето предвид само в присъдата. Друг е въпросът, че в разбирането, върху което е почивал чл.335, ал.1, т.6 НПК-отм., е била допусната и непоследователност с възможността за прекратяване на наказателното производство в тогавашния чл.288 НПК, но именно въпросното изключение впоследствие се е превърнало в правилото, което всъщност САС не е съобразил).
Ако САС беше приложил чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК съобразно ясния му смисъл – нормата при това не прави разлика в зависимост от момента, в който е изтекла давността (преди или след постановяване на присъдата) – той не само би се произнесъл по един и същи начин за двете подсъдими (както е сторил), но не би се занимал и с разпределянето на деловодните разноски между тях, вместо да ги остави за сметка на държавата, както също така ясно разпорежда чл.190, ал.1 НПК.
ВКС, на свой ред не вижда пречки сам да постанови законосъобразния изход от делото, макар поначало за отстраняването на съществените процесуални нарушения да е необходимо ново разглеждане на делото в предходна съдебна инстанция (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК; вж. обаче друг пример за липса на такава необходимост в р.95/00-І, Сб., с.231, както и нееднократните позовавания на него в следващи решения, последното например в Бюл.8/09: р.549/09-І). Ето защо и с оглед на чл.354, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.3, а също така и с оглед на чл.347, ал.2 НПК, ВКС- състав на І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 272 от 19 юли 2012 год. по внохд № 362/2012 год. на Софийския апелативен съд, само в частта му, с която е изменена обжалваната пред него присъда № 37 от 18 юли 2007 год. по нохд № 681/2004 год. на Софийския градски съд, ОТМЕНЯ и присъдата в същата част, и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: