Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София, 28 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 2180/2013 година
Служебният защитник в задочно проведеното производство с подсъдим Й. Б. С. е подал касационна жалба срещу осъждането му за първи път от въззивния (второинстанционен) Софийски градски съд.
Въззивната (нова) присъда – 272 от 26.ІХ.2013 год. по внохд № 3180/2013 год., е по обвинението срещу С. по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 НК, а наказанието му – 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим.
По същото обвинение първоначалната присъда е била на Софийския районен съд и е изцяло оправдателна.
Касационната жалба е подадена преди изготвянето на мотивите към присъдата и съдържа само позоваване на всички основания по чл.348 НПК, но в допълнителното изложение към нея се съдържат вече и съответните аргументи, които подателят и? е отнесъл обаче само към нарушенията на процесуалния и материалния закони (по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК). Сметнато е, че отстраняването на първия вид нарушения би трябвало да доведе до ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, а второто – до оправдаването на подсъдимия направо от ВКС.
В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, а според участващия в него прокурор подлежи на отхвърляне като неоснователна.
ВКС намери жалбата за основателна поради следното.
Спорен е всъщност единствено въпросът дали подсъдимият е бил уведомен за предходното му санкциониране по административен ред – като признак от състава на престъплението по чл.343в НК, за което е бил наказан, то е от значение и за предмета на доказване по делото, и тъкмо тези два аспекта (материално- и процесуалноправен) са дали основание въпросът да бъде обсъждан с оглед и на двете касационни основания.
Независимо доколко издържан е този подход на жалбоподателя, съществени според ВКС са неяснотите и противоречията, допуснати по повдигнатия въпрос при постановяване на обжалваната присъда. Неясно е например защо, поправяйки резултата от пасивността на СРС да установи как е бил приложен чл.58 ЗАНН от наказващия орган, СГС на свой ред се е задоволил само с докладната записка (л.34 от делото), която му изпратило ведомството на този орган (т.е. само с твърдения на заинтересувана страна за нещо, което трябва да бъде и документирано). Пример за противоречие е пък различното изписване на адреса, за който се е твърдяло, че е мястото на връчване на предходното наказателно постановление (във вх.А или във вх.Д; в ап.5 или в ап.85, и др. под.).
При очевидно подценения доказателствен проблем по делото, също така очевидна би трябвало да бъде невъзможността и за решаване на делото пряко във ВКС. Необходимо е да бъде отстранено същественото нарушаване на процесуалните правила при доказване на обвинението, респ. на правото на защита на подсъдимия, и едва тогава да бъдат решени материалноправните въпроси на претендираната наказателна отговорност. Правомощието на ВКС в такива случаи е да осигури ново, законосъобразно разглеждане на делото, а въззивната инстанция да го осъществи на практика.
Ето защо, съобразно още с чл.354, ал.3, т.2 и с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 272 от 26 септември 2013 год. по внохд № 3080 от 2013 год. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ