3
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1967/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 18.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 1067/2012 година
Великотърновският районен съд е поискал от ВКС да разреши спора между него и Софийския районен съд за подсъдността на делото, която в случая зависи от мястото, където е извършено или довършено административното нарушение, предмет на това дело – отказът на един мобилен телефонен оператор да осъществи преносимост на номерата на свой абонат към друг мобилен телефонен оператор.
Според прокурора в тази инстанция прав във спора е СРС и делото трябва да бъде разгледано във ВтРС.
Върховният касационен съд намери, че спорното дело е подсъдно на СРС.
Член 84 ЗАНН, който във връзка с чл.59, ал.1 с.з. позволява на ВКС да разреши повдигнатия спор за местна подсъдност, сочи правилата на този закон като решаващи за изхода от спора. При това като специален закон ЗАНН трябва въобще да не съдържа особени правила от значение за местната подсъдност, включително чрез прилагане по аналогия.
Така, макар „за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления”(чл.84 ЗАНН) чл.59, ал.1 с.з. да не съдържа за конкретния случай друго освен че местната подсъдност при обжалването се определя от съда, „в района на който е извършено или довършено нарушението”, по сходен въпрос чл.48, ал.2 ЗАНН разпорежда: „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административно наказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството”.
Съобразно чл.46 от Закона за нормативните актове, приложимостта на цитираното от чл.48, ал.2 ЗАНН, според ВКС, не предизвиква съмнение относно посоченото в наказателното постановление при „описание на нарушението”(чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), съответно на „обстоятелствената част на обвинението”(чл.42, ал.1 НПК, и той приложим по силата на препращането в чл.84 ЗАНН).
В случая трудността „точно да се определи местоизвършването на нарушението” произтича от естеството на комуникационната технология, чрез която е обективирано санкционираното нарушение и не случайно обжалваното наказателно постановление не съдържа нищо в тази насока; въпреки конкретизацията на мястото – Велико Търново,-където е било подадено заявлението за преносимост на мобилните телефонни номера, въобще не е ясно дали това е същото място, „където е трябвало да се извърши дължимото действие”(опр.36/99-І, Сб., с.204) – удовлетворяването на подаденото заявление.
От друга страна, и „местожителството на дееца”- [фирма], и „административно наказващият орган, в района на който най-напред е било образувано производството” – председателят на Комитета за регулиране на съобщенията е всъщност единственият компетентен орган, са все в района на СРС.
Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
АНХД № 979/2012 год. на Великотърновския районен съд-прекратено, да бъде разгледано в Софийския районен съд, където делото е било образувано за първи път като анхд № 22252/2011 год.
За горното да бъде уведомен и Великотърновския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: