Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
гр. София, 01 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 536 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на Г. П. А. срещу решение от 18.06.2008 на Окръжен съд, Монтана, по ВНЧД № 69/08, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 164/07г, водено срещу Г. П. А., за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК. С въззивното решение е отменена присъда на Районен съд, Монтана, от 29.02.2008, по НЧХД № 164/07, в наказателната й част и производството е прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност, а присъдата е потвърдена в гражданската й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимата е призната за виновна в това, че за времето от месец април 2005 г до края на месец май 2005 г, в гр. М. и в с. С., обл. Монтана, в качеството си на длъжностно лице, председател на Районната съюзна организация при С. на слепите в България, при или по повод изпълнение на службата и функцията си, а също и като частно лице, приписала публично престъпление на С. В. Д., разпространявайки го чрез разказване и съобщаване на повече от две лица, членове на Районната съюзна организация при С. на слепите в България, че С. В. Д. заедно със С. В. Ц. е присвоила сума пари, представляваща част от средства, събирани за провеждане на ТЕЛК в гр. М., организиран от Районната съюзна организация при С. на слепите в България, и с присвоената сума си е купила апартаменти, къщи и леки автомобили на децата си, престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК, за извършването на което, на основание чл. 78 а НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба, в размер на 500 лв. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъдена да заплати на С. В. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 500 лв, заедно със законните последици.
С касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приложил закона за давността, без да обсъди възраженията на жалбоподателката срещу законосъобразността и обосноваността на осъдителната присъда, респ., без да отговори на доводите й, че следва да бъде оправдана. Оспорва се и основанието за ангажиране на гражданската й отговорност, с оглед на което се излага недоволство и от произнасянето на въззивния съд относно гражданския иск. С жалбата се прави искане да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Представителят на ВКП намира жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е основателна.
Въззивното решение, в обжалваната част, страда от съществен процесуален порок, който обуславя неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Нарушен е чл. 339 НПК, предвиждащ задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди доводите на жалбоподателя срещу първоинстанционния съдебен акт, и ако не ги сподели, да посочи съображения за това. Във въззивната си жалба подсъдимата е оспорила процесуалната годност на частната тъжба и възможността, въз основа на негодно обвинение, да носи наказателна отговорност, а оттам и гражданска такава. По тези доводи липсва отговор във въззивното решение. МОС не е разгледал по същество въззивната жалба, като е приел, че това не се налага, тъй като е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Такъв процесуален подход е незаконосъобразен. Известно е, че институтът на давността се прилага само за извършено престъпление, но не и когато са налице основания за оправдаване на подсъдимия. При положение, че жалбоподателката оспорва основанието да носи наказателна отговорност, а оттам и гражданска такава, въззивният съд дължи произнасяне по тези доводи и ако намери същите за основателни, следва да ги уважи. Ако приеме, че доводите са неоснователни, тоест, ако сподели съображенията на първата инстанция относно виновността на подсъдимата, в този случай, въз основа на заявлението й, че желае да се ползва от закона за давността, би могъл да отмени постановената присъда и да прекрати наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване.
Доколкото липсва надлежна въззивна проверка относно възраженията срещу ангажирането на наказателната отговорност, което налага решението да бъде отменено в посочената част и делото да бъде върнато за ново разглеждане, от това се поражда процесуална необходимост решението да бъде отменено и в неговата гражданска част, тъй като произнасянето по гражданския иск в наказателния процес е обусловено от решаването на въпросите, касаещи наказателната отговорност.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.06.2008 на Окръжен съд, Монтана, по ВНЧД № 69/08 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: