Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
София, 28 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 559/2009 година.
Производството е по повод искане на осъдения И. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 39/ 04.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 829/2008 год. на окръжен съд-Пазарджик.
В искането, поддържано в съдебно заседание от неговия з. , като основание за проверка на въззивния съдебен акт е посочена материална и процесуална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяната му и оправдаване на молителя.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.
Гражданският ищец, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С атакуваният съдебен акт е потвърдена присъда № 462/ 16.10.2008 год. по н.о.х.д. № 2132/07 год. на районен съд-Пазарджик, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. за извършено престъпление по чл.206, ал.6,т.2, във вр. с чл.26 ал.1 НК и му е наложеното наказание – три години лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК- с петгодишен изпитателен срок.
Искането е процесуално допустимо.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 04.03.2009год, а искането-постъпило във ВКС на РБ на 27.08.2009год., т.е. в законноустановения срок.
Разгледано по същество е неоснователно.
Касационният състав не възприема развитите в искането доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. Въззивната инстанция, след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, е взела решение по вътрешно убеждение, въз основа на обективно всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства. Изложени са аргументирани съображения, че отношенията между подсъдим и пострадалото дружество са свързани с разрешаването на гражданско-правен спор, при който молителят по неправомерен начин се е разпоредил с повереното му за съхранение имущество. Изложени са в достатъчен обем съображения, защо едни доказателствени източници-показанията на свидетелите Б, Ш. , К. и К. , договор, констативни протоколи от извършени проверки, анализационни свидетелства, съдебно-счетоводни експертизи, АУАН и НП са получили кредит на доверие, а останалите-обясненията на подсъдимия, подкрепени със свидетелските показания на служителите в „Шегор”ООД-не.
При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е осъществил обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл.206, ал.1 НК. Инкриминираните суровини-оризова арпа, собственост на ТД”Държавен резерв”-Пловдив, са се намирали във владение на подсъдимия, на базата на сключен договор и той ги е присвоил противозаконно. Несъстоятелни са възраженията в искането, че престъпният състав не е осъществен от субективна страна , защото деецът не е имал намерение за своене на вещта, върху която упражнява фактическа власт. Наличието на промяна в отношението на подсъдимия към чуждата вещ, която владее на правно основание, е манифестирано по начин, недвусмислено сочещ, че има намерение за окончателно разпореждане с нея, извод изцяло съответен на ТР № 50/80г. на ОСНК на ВС. Преместването на част от оризовата арпа в друг склад и констатираните липси, без знанието и съгласието на съконтрахента по договора, недвусмислено демонстрира намерение за неизпълнение на поетото задължение. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г, Ф. , К. и П. не са кредитирани, по отношение на твърдения от тях факт за заразяване на оризовата суровина, защото на първо място са в противоречие с останалия доказателствен материал и на второ-ако е имало заразяване с гъгрица, това обстоятелство е относимо към февруари 2002год.,т.е. в един по ранен момент, съпоставимо с предприетите активни действия от Г. по обеззаразяването през 2004год. За това е и несъстоятелен доводът на защитата, че подсъдимият е действал в положение на „крайна необходимост”, институт, уреден в чл.13 НК. За целта е необходимо съществуването на непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес, при условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да бъдат предотвратени. В конкретния случай, липсват такава непосредствена опасност –заразяване на оризовата арпа /както тази, оставена за съхранение, така и личната на дееца/, предвид извършените на 27.01.2004год., на 04.03.2004год. и на 24.03.2004г. проверки за наличността и състоянието на оризовата суровина, за което са съставени констативни протоколи, подписани от подсъдимия и от неговия син-зам.управител и издадените анализационни свидетелства, че състоянието на оризовата арпа е добро.
В конкретния случай, не се касае и до оправдан стопански риск по смисъла на чл.13а НК, извод съобразен с ТР 59/86г. на ОСНК. Макар и да не се позовава изрично на посочената хипотеза, изключваща обществената опасност на деянието, защитата изтъква доводи, че Г. е преработил арпата в ориз, за да избегне вредните последици от унищожаването й. Твърдението на молителя, че е преработил част от оризовата арпа в ориз, не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Видно от счетоводната експертиза оризовата суровина е следвало да се води задбалансово. От счетоводните книжа на управляваното от подсъдимия дружество е установено, че оризовата арпа, собственост на държавния резерв в началото не се води нито количествено, нито стойностно, по късно-не е разделена от собствената му продукция, а на следващ етап се води само стойностно, но не и количествено. В същите документи липсва отразяване, както на преместването на част от суровината в нает склад в с. Б., така и на преработка в ориз, факт, който, само ако беше категорично установен, макар и да е в разрез с поетите по договора задължения от страна на подсъдимия, би подлежал на обсъждане, дали извършеното деянието е за постигане на общественополезен резултат, или да се избегнат значителни вреди и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяването на настъпилите вредни последици. В конкретния случай, при извършената на 13.05.2004год. проверка са констатирани липси, като на представителите на ТД”Държавен резерв”-гр. Пловдив не е предявено количество ориз, като „заместител” на оставената за съхранение оризова арпа, поради което изтъкнатите доводи са несъстоятелни.
За да бъде квалифицирано поведението на дееца като “обсебване”, той не трябва да е имал въобще намерение да изпълни поетото с договора задължение и действията му да са извън знанието и съгласието на собственика на вещта. За умисъла на дееца, се съди не само по това, което той заявява в своите обяснения, но и от обективно установените му действия. Ясно и недвусмислено Г. е изразил намерението си да се разпореди окончателно с чуждата вещ, /безспорно, в съответствие с ТР№1/1998г. на ОСНК, в „ големи размери”/, намираща се в негова фактическа власт. Деянието на подсъдимия е квалифицирано по превилигилования състав по чл.205 НК, защото до приключване на първоинстанционното производство е било заместено.
По изложените съображения ВКС счита, че искането на осъденото лице И. Г. , като неоснователно, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице И. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 39/ 04.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 829/2008 год.на окръжен съд-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: