3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 07.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 219 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. Б. Ч. срещу определение № 104 от 12.01.2011г. по ч. гр. дело № 2209/2010г. на Бургаски окръжен съд, 3 състав, с което е потвърдено определение от 21.09.2010г. по ч. гр. дело № 3807/2010г. на Бургаски районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 2321/18.05.2010г., издадена по ч. гр. дело № 3807/2010г. на Бургаски районен съд и е прекратено производството по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и ВКС: какви задължения има съдът при извършване на проверката по смисъла на чл. 62, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че са налице основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена от Бургаски районен съд на 18.05.2010г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и на заявителя е съобщено в едномесечен срок да предяви иск за вземането, като съобщението е получено от кредитора на 21.07.2010г. За да потвърди определението на Бургаски районен съд, с което заповедта за изпълнение е обезсилена, а производството – прекратено, въззивната инстанция е приела, че заявителят не е доказал, че е предявил установителния иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази насока решаващият съдебен състав е обсъдил приложената към частната жалба искова молба с изходящ номер на частния жалбоподател от 03.08.2010г., изискал е служебно информация от първоинстанционния съд и е установил, че исковата молба е входирана в съда на 09.09.2010г., т. е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и че пощенско клеймо липсва, тъй като делото е изпратено по куриер.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос „какви задължения има съдът при извършване на проверката по смисъла на чл. 62, ал. 2 ГПК” не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, която съответства на закона и съгласно която срокът не се смята пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата, нито когато е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока. Въззивната инстанция е изискала служебно информация от Бургаски районен съд, такава е предоставена с писмо от 06.01.2011г. и въз основа на предоставените данни съдебният състав е постановил въззивното определение.
Налице е трайноустановена съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно заявителят следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, а не на съда, издал заповедта за изпълнение. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на който и да е съд на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ с претенцията по заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съответния районен съд или поради грешка в окръжния съд и да събира данни за датата на депозирането й. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104 от 12.01.2011г. по ч. гр. дело № 2209/2010г. на Бургаски окръжен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.