О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
С. 30.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. К.
ч. т. дело № 640/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. И. Н. и З. Н. Начева – двамата от [населено място] срещу Определение № 112 от 20.V.2011 г. по т.д. № 420/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу Решение №67/17.ІІ.2011 г. по гр.д. №1158/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1906/26.Х.2010 г. по гр.д.№6815/2009 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени исковете им по чл. 92 ЗЗД срещу [фирма] – [населено място] общо за 9000 лв. – неустойка по договор за учредяване право на строеж, съчетан с договор за строителство. Жалбоподателите поддържат, че искът е разгледан като първа инстанция от районен съд, поради което спорът е граждански, а не търговски и подадената касационна жалба следва да бъде разгледана.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за неустойка по договор за учредяване право на строеж в размер на 9000 лв., съчетан с договор за строителство. Изложени са съображения, че делото е търговско по см. на чл. 280 ал. 2 ГПК, защото спорът е търговски съгл. чл. 365 т. 1 ГПК – произтича от търговска сделка по чл. 286 ал. 1 ТЗ – едната от страните е търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, съгласно вписания по ф.д.№196/2005 г. на ПлОС предмет на дейност. Съдът е посочил, че не се прилага §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), тъй кат висящо касационно производство е това, по което е постъпила във въззивния съд касационна жалба до влизане в сила на закона 21.ХІІ.2010 г., а касационната жалба на жлбоподателите е от 23.ІІІ.2011 г. и съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка – въз основа на договор за учредяване на право на строеж и договор за строителство, една от страните по които е търговец и сделката е с оглед осъществяване дейността на търговеца по занятие – строеж на сгради – чл. 286 ал.1 вр. чл.1 ал. 1 т. 14 ТЗ. Исковете на жалбоподателите са с цена общо 9 000 лв., затова са разгледани като първа инстанция от районен съд, съгласно разпоредбата на чл. 365 вр. чл. 104 т. 4 ГПК, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателите, че спорът е граждански, тъй като искът е разгледан от районен съд и би бил търговски, ако е разгледан от окръжен съд като първа инстанция. Касационната жалба е подадена на 25.ІІІ.2011 г., затова съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.) въззивното решение не подлежи на обжалване и не се прилага “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ГПК, която разпоредба няма приложение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 112 от 20.V.2011 г. по т.д. № 420/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: