3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София10.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
Б. БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. К.
ч. т. дело № 674/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ДФ “Земеделие” – [населено място] срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 14.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 155/ 2010 г. на Софийски апелативен съд за сумата 53 222 лв. финансова помощ по Договор от 19.ХІІ.2003 г., със законната лихва, считано от 27.ІV.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят прави оплакване, че разпореждането е неправилно, тъй като въззивното решение не е влязло в сила, тъй като го е обжалвал с касационна жалба и съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК срещу него не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Иска разпореждането за издаване на изпълнителен лист да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде срещу ДФ [фирма] – [населено място] изпълнителен лист за присъдената с въззивното решение сума 53 222 лв. – финансова помощ по Договор от 19.ХІІ.2003 г., със законната лихва, считано от 27.ІV.2007 г. до окончателното изплащане. Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби – от ищеца в отхвърлената част и от ответника -в уважената част на иска, по които е образувано т.д.№ 386/ 2011 г. на ВКС, насрочено за разглеждане в з.з. на 20.Х.2011 г.
Частната жалба е основателна. Въззивният съд не е преценил какъв е статутът на ДФ ”Земеделие” – [населено място] – държавно учреждение ли е – и налице ли е забраната по чл. 243 ал. 2 ГПК за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл. 519 ал. 1 ГПК.
С определението ”държавно учреждение” законът – чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК – не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, поради което преценката дали ДФ ”Земеделие”- [населено място] има статут на “държавно учреждение” по смисъла на чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК, трябва да се изведе от Закон за устройството на държавния бюджет (Д.в.бр.67/1996 г.). Съгласно чл. 4 ал. 2 ЗУДБ “Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи”, а съгласно §1 т.1 от ДР за закона “по смисъла на този закон “държавни органи” са президентът, М. съвет и другите ведомства, областните администрации, К. съд и други бюджетни организации, определени със закон”. Законът, който урежда устройството и бюджета на ДФ ”Земеделие” – [населено място], е Закон за подпомагане на земеделските производители (Д.в. бр.58/1998 г.) и Устройствен правилник на ДФ ”Земеделие”, приет с ПМС № 255/28.Х.2009 г.(Д.в. бр.87/2009 г.). В чл. 11 и чл. 12 ЗПЗП са посочени целите и задачите на Фонда за извършване на дейност по осъществяване на държавната политика в сферата на подпомагане на земеделските производители. Приходите във Фонда, съгласно чл. 14 ЗПЗП, се набират от ежегодна субсидия от държавния бюджет, и от посочените в закона други източници, определени със закон или с акт на МС и средствата от Фонда се изразходват за посочените в закона дейности. Изрично в чл. 2 от приетия с ПМС № 255/ 28.Х.2009 г. Устройствен правилник на ДФ ”Земеделие” е записано, че Фондът е юридическо лице и е държавно учреждение, което работи на извънбюджетна сметка. Определящото в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а това, че Фондът има и други източници на приходи, посочени в чл. 14 ал. 1 т. 3 – т. 14 ЗПЗП, които се изразходват за извършване на дейността му за подпомагане на земеделските стопани, не променят статута му на държавно учреждение.
Тъй като въззивното решение не е влязло в сила и се иска издаване на изпълнителен лист срещу държавно учреждение, каквото е ДФ ”Земеделие” – [населено място], съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на такова решение. Съгласно чл. 519 ал. 1 ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на парични вземания, поради което въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист, като в чл. 519 ал. 2 ГПК е предвиден редът за изплащане на дължимата сума.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и да се обезсили неправилно издаденият изпълнителен лист.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 14.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 155/ 2010 г. на Софийски апелативен съд в полза на [фирма] – [населено място] за сумата 53 222 лв. финансова помощ по Договор от 19.ХІІ.2003 г., със законната лихва, считано от 27.ІV.2007 г. до окончателното изплащане срещу ДФ ”Земеделие” – [населено място] и ОТКАЗВА издаването на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: