3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 23.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 456 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. А. Г. /Hasco A. G./, А. чрез процесуален представител адв. К. К. срещу разпореждане от 06.10.2014г. по в. гр. дело № 20/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната частната жалба на Х. А. Г. против определение от 10.07.2014г. по в. гр. дело № 20/2014г. на Великотърновски апелативен съд като недопустима.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа становище, че частната жалба е допустима, тъй като действа принципът специалната правна норма е с по-голяма правна сила от общата, и приложение следва да намери т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Релевира доводи, че производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не се прилага разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и жалбата да бъде разгледана по същество.
Ответниците – взискатели „Р. /България/” ЕАД, [населено място], [фирма], [населено място] и [община] не изразяват становище по частната жалба.
Ответникът – длъжник [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да върне обратно частната жалба на Х. А. Г. /Hasco A. G./, А. против определение от 10.07.2014г. по в. гр. дело № 20/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Х. А. Г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 108 от 22.04.2014г. по в. гр. дело № 20/2014г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, съдията – докладчик е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. Изложил е съображения, че постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение касае изменение на въззивно решение в частта за разноските, което решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 463, ал. 2, предл. последно ГПК. Поради това е приел, че приложение намира разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а не Тълкувателно решение № 6/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Разпореждането е неправилно. Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС е приело, че когато въззивният съд се произнася по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път разглежда въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Ако въззивният съд се произнася за първи път по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Ако въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, въззивното определение ще подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК намира приложение в последната хипотеза, т. е. при подадена частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е разгледана частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, постановено от първоинстанционен съд. При подадена частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу постановено за първи път определение по чл. 248 ГПК от въззивен съд, разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не намира приложение. За допустимостта на тази частна жалба е без значение дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване или е окончателно, тъй като ВКС следва да се произнесе като втора /въззивна/ инстанция по отношение на така постановеното определение..
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивната инстанция за недопустимост на частната жалба, поради което разпореждането следва да бъде отменено и делото върнато на Великотърновски апелативен съд за администриране на частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 06.10.2014г. по в. гр. дело № 20/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за администриране на частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.