5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
Гр. С. 01.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 4095/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 1505/17.07.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 1319/2013 г. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 229/11.01.2013 г. по гр.д.№ 17612/2011 г. в отхвърлителната му част, апелативният съд е уважил предявеният от З. Д. К. от [населено място] иск по чл. 226 ал.1 КЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати още 75000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП причинени от застрахования при ответника водач на МПС при което е загинала пътуващата в автомобила Ц. Д.-майка на ищцата. По отношение на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 5000 лв. първоинстанционото решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбите на чл. 52 и чл.51 ал. 2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, който е силно завишен, като е отхвърлено възражението, за съпричиняване, тъй като пострадалата пътувала на задната седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан.
В допълнително изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК без да конкретизира кое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК поддържа, касаторът повтаря оплакванията за необоснованост и неправилност на въззивното решение по поставени материалноправни въпроси свързани с приложението на чл. 52 и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, критериите при определяне размера на обезщетението и приноса на пострадалия за вредоносния резултат, както и по процесуалния въпрос допустимо ли е въззивният съд при произнасяне по същество да коментира възражения въведени за първи път с въззивната жалба.
Ответницата по касационната жалба З. К. чрез процесуалния си представител адвокат Ст. Ч. от САК изразява становище че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Третото лице-помагач М. С. М. от [населено място], общ. С. поддържа изложеното в касационната жалба и намира същата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част апелативният съд е уважил предявения от дъщерята на загиналата при ПТП иск по чл. 226 ал.1 КЗ, като е осъдил застрахователя на деликвента да заплати допълнително сумата 75000 лв. над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е приложил принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейната майка при процесното ПТП. Анализирайки събраните многобройни писмени и гласни доказателства, включително заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите. С оглед данните по делото решаващият съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от пострадалата поради неизползуване на обезопасителен колан, като е приел че ответникът, който носи тежестта за доказване на това твърдение не е доказал, че процесния автомобил въобще е бил оборудван с предпазни колани на задната седалка, където е пътувала пострадалата. Наведени са и допълнителни доводи, че при установения механизъм на автопроизшествието-навлизане в завой с несъобразена скорост и последвалото пропадане на автомобила в крайпътна пропаст дори при поставен предпазен колан биха се получили други увреждания, които също могат да доведат до летален изход.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. В. съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, основният материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 г., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите по делата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетенията при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г, на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Касае се за определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на деликвента и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Обстоятелството, че пострадалият пътник е пътувал в автомобила без да ползува предпазен колан не е достатъчно да се приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД без да са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият беше поставил колана /естествено при положение, че мястото на което е пътувал е било оборудвано с предпазен колан/. Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалият със своето поведение е създал предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди наличие на съпричиняване – в случая застрахователя-ответник по делото. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 977/2010 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 1140/2011 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 1643/2013 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 1117/2009 г. на ІІ т.о. и др., които съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Въззивният съд при постановяване на обжалваното решение се е съобразил с цитираната съдебна практика.
Формулираните от касатора процесуални въпроси в първите две точки на изложението му: допустимо ли е въззивният съд при произнасяне по същество да коментира възражения въведени за първи път с въззивната жалба са ирелевантни, тъй като не съответстват на данни по делото. Както вече беше посочено, възражението за наличие на съпричиняване от пострадалата по смисъла на чл.51 ал. 2 ЗЗД поради неизползуван обезопасителен колан е въведено от ответника пред първоинстанционния съд с отговора му на исковата молба и той носи доказателствената тежест да докаже твърдяните факти и обстоятелства, на които се позовава. С допълнителна искова молба ищцата е оспорила това твърдение, като е изразила становище, че с оглед механизма на ПТП дори с поставен обезопасителен колан пострадалата пак е щяла да получи травми несъвместими със живота. Същото становище ищцата е поддържала и в подадената въззивна жалба излагайки съображения за незаконосъобразност при прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При тези фактически данни въобще не е налице твърдяната от касатора хипотеза на въведени за първи път във въззивното производство възражения или нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1505/17.07.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 1319/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: