3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 04.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3485 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б. Д., срещу определение № 378 от 15.09.2015г. по ч.т.д. № 508/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 2292 от 24.04.2015г. по т.д. № 382:2013г. на Пловдивски окръжен съд, 11 състав за връщане на въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да му бъде предоставена възможност, респ. да бъдат дадени указания на долустоящия съд да му предостави нов срок за внасяне на държавната такса за въззивната жалба. Твърди, че поради наличие на уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК е бил в невъзможност да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение в размер на 11 175,58 лева, поради което е направил искане за продължаване на срока за внасянето й. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „При условие, че е налице обективна – уважителна и непреодолима към съответния момент причина у жалбоподателя в кратки срокове да внесе държавната такса за въззивно обжалване, която сама по себе си е в голям размер, а у дружеството е налице желание да се ползва пълноценно от предвидения в закона път за защита чрез второинстанционно разглеждане на делото, как би следвало да постъпи съдът?“.
Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като касаторът не е формулирал адекватно материалноправен въпрос, който е съществен за атакуваното определение и отговорът на който ще доведе до развитие на правото и ще има значение за точното прилагане на закона. Поддържа, че е формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС, че липсата на парични средства не представлява уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК и не може да обоснове уважаването на искане за удължаване на срока за внасяне на държавна такса /Определение № 386 от 17.06.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 1395/2014г., II т.о., ТК/. Поддържа, че частната жалба по същество е неоснователна, а обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба на [фирма] без движение, предоставянето на срок за внасяне на държавна такса в размер на 11 175,58 лева за въззивното обжалване и двукратното продължаване на този срок по молба на страната на основание чл.63, ал.1 ГПК, въззивникът /частен жалбоподател в настоящото производство/ не е отстранил нередовността на въззивната жалба, поради което същата подлежи на връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е обсъждал наличието на предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, а е взел предвид, че този срок е бил двукратно продължаван, но въпреки това нередовността на въззивната жалба не е била отстранена. По делото не е била оставена без уважение подадена молба за продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса, поради което въззивният съд не е се е произнасял по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.63 ГПК. От друга страна, по приложението на посочената разпоредба е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в определения по чл.274, ал.3 ГПК, съгласно която законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като преценката дали искането за продължаване на срока е основателно, се извършва по наведените от страната твърдения.
В настоящи случай и двете молби, подадени от въззивника – настоящ частен жалбоподател, са уважени с разпореждания № 1394 от 12.03.2015г. и № 1737 от 27.03.2015г. и в продължения срок, изтичащ на 09.04.2015г., въззивникът не е внесъл дължимата държавна такса. Като е съобразил посочените обстоятелства, въззивният съд е направил извод за наличие на основанието по чл.262, ал.2 вр. чл.261, т.4 ГПК и не се е отклонил от постоянната практика на ВКС по приложението на относимите правни норми.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 378 от 15.09.2015г. по ч.т.д. № 508/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: