5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
С., 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. Ковачева
ч. т. дело № 771/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. П. Т. – от [населено място] срещу Определение №3512 от 07.12. 2015 г. по ч.гр.д. № 4387/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13. 08.2015 г. по т.д. № 6201/ 2014 г. на СГС, с което й е върната исковата молба с предмет предявен срещу „Технологичен център -Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)” АД – [населено място] иск за обявяване за недействителни решенията на Съвета на директорите на [фирма] – [населено място] от 18.09.2014 г.: за освобождаването й като изпълнителен директор и за избиране на нов изпълнителен директор, поради нарушения на разпоредбите на Устава на ТД и императивните норми на ТЗ, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания в жалбата и да се произнесе по допуснатите от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, по който въпрос сочи решения на ВКС по чл. 290 ГПК и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаването му в противоречие със съдебната практика относно дадената друга правна квалификация от тази с доклада на първоинстанционния съд и относно прекратяване на делото, без въззивният съд да даде на ищеца нови указания в доклада. 2. Въззивният съд как следва да процедира при констатирано противоречие между фактическите твърдения на ищеца и искането към съда – следва ли да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба – въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика за задължението на въззивния съд при нередовност на исковата молба да предприеме действия за изправяне нередовностите: Р.№165/09.04. 2012 г. по гр.д.№533/2011 г. на ВКС,І г.о.,Р.№238/15.01.2015 г. по гр. д.№1880/2014 г. на ВКС,ІІІ г.о., Р.№624/12.11.2010 г. по гр.д. № 1753/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. 3.Как се преценява правният интерес при установителен иск и има ли изпълнителният член на СД правен интерес да оспорва решение на СД, с което се освобождава като изп.член на СД и посочените права на изп.директор представляват ли такъв интерес – въпрос, за който сочи, че е решен в противоречие с Р.№147/17.06.2013 г. по гр.д.№810/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№50/16. 06.2014 г. по т.д.№1087/2012 г. на ВКС, І т.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК. 4. Допустимо ли е с иск по чл. 124 ал. 1 ГПК да се търси защита срещу решения, взети от СД, по който поддържа, че обжалваното определение не съответства на ТР№1/06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г. на ВКС, ОСГК; необходимо е по този въпрос да се създаде съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. 5.Може ли акционер да оспорва с иск по чл. 71 ТЗ решение на СД, с което не се засягат членствени права на акционери в АД – жалбоподателката счита, че приетото от въззивния съд противоречи на Р.№50/16.06.2014 г. по т.д.№ 1087/ 2012 г. на ВКС, І т.о. Иска да се допусне касационно обжалване, след което ВКС да се произнесе по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба по предявен недопустим иск, с което се прегражда развитието на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С въззивното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба по иска на Т. П. Т. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] да се обявят за недействителни решенията на СД от 18.09.2014 г.: решението, с което е освободена като изпълнителен директор, и решението, с което е избран нов изпълнителен директор, поради нарушения на разпоредбите на Устава на АД и императивните норми на ТЗ, като ищцата обосновава правния си интерес от възможността да упражнява възложените й функции и правомощия по управление и представителство на ТД. Съдът е изложил, че ТЗ не предвижда възможност за съдебен контрол на решения на управителния орган на АД, освен когато с тях се нарушават членствени права – в последния случай акционер може да предяви иск по чл. 71 ТЗ, каквото качество ищцата няма, извън която хипотеза контрол за законосъобразност може да се осъществява само върху решенията на ОС. Обосновал е, че съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК всеки има право да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение, ако има интерес от това, но ищцата не предявява такъв иск, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че договорът за възлагане на управление ще продължи да бъде валиден, ако решението на СД е незаконосъобразно; тя обаче иска да се прогласи недействителността на решенията, без да иска да бъде признато за установено, че това правоотношение съществува.
С оглед изложеното, от формулираните от жалбоподателката въпроси, не е релевантен за спора въпрос 5, тъй като ищцата няма качеството акционер, нито е предявила иск по чл. 71 ТЗ – както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на въпроса допустим ли е предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
По въпросите за доклада на първоинстанционния съд и за задълженията на въззивния съд да обсъди всички оплаквания в жалбата и да се произнесе по допуснатите от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада и при констатирано противоречие между фактическите твърдения на ищцата и искането към съда, следва ли да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд в изготвения доклад е квалифицирал иска по чл. 124 ал. 1 ГПК и е разпределил между страните доказателствената тежест; по така изготвения доклад ищцата не е имала възражения; по възражението на ответника за недопустимост на иска и искането на процесуалния представител на ищцата да обоснове правния интерес на ищцата, съдът е дал указания да стори това, за което е оставил исковата молба без движение. Така първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с доклада и не е прекратил делото, без да даде на ищцата нови указания, поради което въззивният съд не е нарушил задълженията си да обсъди оплакванията в жалбата относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения, нито въззивният съд е констатирал противоречие между фактическите твърдения на ищцата и отправеното към съда искане, за да предприеме действия за отстраняване нередовност на исковата молба.
По въпросите как се преценява правният интерес при установителен иск и има ли изпълнителният член на СД правен интерес да оспорва решение на СД, с което се освобождава като изп.член на СД; и по въпроса допустимо ли е с иск по чл. 124 ал. 1 ГПК ищцата да търси защита срещу решенията, взети от СД, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед посочената от нея съдебна практика: в Р.№50/16.06.2014 г. по т.д.№1087/2012 г. на ВКС, І т.о. е прието, че всеки иск с правно основание чл. 71 ТЗ, е иск за защита на членствени права и когато с оглед търсената защита, искът е установителен, ищецът следва да установи правния си интерес. В настоящия случай ищцата няма качество на акционер, нито предявява иск по чл. 71 ТЗ за защита на свое членствено право.
В Р.№147/17.06. 2013 г. по гр.д.№1810/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. е прието, че дали е налице правен интерес от установителен иск, се извежда от въведените от ищеца твърдения, и такъв интерес е налице, когато между страните има правен спор, пораждащ нужда от защита. В този смисъл са и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№133 22.10.2011 г. по т.д.№ 171/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за правния интерес на съдружник в О. от установителен иск за нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, ако счита, че се накърняват членствените му права; Р.№134/08.10. 2009 г. по т.д. №38/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за правния интерес на ищеца да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за продажба по приватизационната сделка; постановените от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК: Опр.№698/09.11.2010 г. по ч.т.д.№344/ 2010 г. на ІІ т.о. по въпроса за възможността страната да предяви осъдителен иск, която не изключва автоматично правото да предяви установителен иск, стига да е налице правен спор, като преценката за правния интерес е обусловена от твърденията на ищеца относно засегнатите негови права и Опр. № 338/ 15.10.2008 год. по ч.гр.д.№ 1568/6/2008 г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че преценката дали е налице правен интерес от установителния иск, е обусловена от твърденията на ищеца за засегнатите от възникналия правен спор негови съществуващи права. Обобщена тази съдебна практика е в смисъл, че правният интерес от предявения иск за решаване на спора произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и да следи за правния интерес при всяко положение на делото и когато констатира, че ищецът няма правен интерес, да прекрати производството.
Като е преценил, че не е налице за ищцата правен интерес от предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, доколкото тя не поддържа да е акционер, за да води иск за защита на членствено правоотношение; поддържа, че взетите от СД решения са недействителни, а сочи основания за отмяната им като незаконосъобразни – нарушения на разпоредби на ТЗ и Устава при свикване и провеждане на заседанието на СД, на което са взети решенията, което е недопустимо, съдът е заключил, че искът по чл. 124 ал. 1 ГПК е недопустим. Посочил е, че съгласно тази разпоредба всеки има право да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение, ако има интерес от това, какъвто иск не е предявен, като ищцата поддържа недействителност на решенията, взети от СД, без да иска да се признае за установено, че правоотношението съществува. Така въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 124 ал. 1 ГПК.
По тези въпроси с оглед посочената съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3512 от 07.12.2015 г. по ч.гр.д.№4387/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: