3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
С., 19.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. Ковачева
ч. т. дело № 3671/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. М. К. – от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] ет.4, адв. В.У. срещу Определение № 2723 от 06.10.2015 г. по гр.д.№1293/2015 г. на САС, с което е отменено въззивното решение в частта за разноските пред въззивната инстанция, дължими от Е. М. К. над 960 лв. до 1200 лв.; [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Е. М. К. още 79 лв. разноски за въззивната инстанция и не е уважена молбата на Е. М. К. за изменение на разноските в първоинстанционното производство. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, излага, че минималният адвокатския хонорар, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е 3230 лв., който съдът неправилно е намалил за всяка от двете съдебни инстанции. Сочи, че неправилно съдът е присъдил в полза на [фирма] – [населено място] разноски за въззивната инстанция без представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и направено искане. Иска определението в частта, с която не е уважено искането по чл. 248 ГПК да се отмени и да се присъди за всяка инстанция адвокатско възнаграждение по 3230 лв., и да се измени определението в частта, с която е осъден да плати на ответника 960 лв. разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок.
С въззивното решение, след като размерът на следващото се на ищеца застрахователното обезщетение съдът е намалил от 150 000 лв. на 90 000 лв., е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските: намалил е на 504 лв. размерът на разноските, които ответникът дължи на ищеца за първоинстанционното производство, намалил е на 2250 лв. адвокатският хонорар, дължим от ответника на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. За въззивното производство, образувано по жалба на ответника, ищецът е осъден да плати на ответника разноски 1200 лв., ответникът е осъден да плати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатски хонорар 1430 лв. С обжалваното определение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК частично е уважена, като възивното решение е отменено за разноските във въззивната инстанция: дължимите от ищеца разноски на жалбоподателя са определени съобразно отхвърлената част на жалбата на 960 лв., вместо присъдените с въззивното решение 1200 лв.; и адв.хонорар по Наредба №1/2004 г. в размер на 5030 лв., съразмерно отхвърлената част на жалбата, е определен в размер на 3018 лв. и при двама адвокати – по 1509 лв. за всеки, затова ответникът е осъден да плати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА още 79 лв.( освен присъдените с въззивното решение 1430 лв.). За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК за разноските за първо-инстанционното производство, съдът е посочил, че при адвокатски хонорар 3450 лв., определен по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004 г. в редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора с адв. У., съразмерно уважената част на иска, дължимият от ответника адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 2 от ЗА, е 2070 лв., поради което като е присъден с въззивното решение хонорар 2250 лв., молбата за изменение е неоснователна.
Частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е неоснователна. Ищецът няма основание да иска адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА за всяка съдебна инстанция по 3230 лв. и правилно въззивният съд, като е определил адвокатския хонорар съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за първоинстанционното производство 3450 лв., съобразно редакцията на Наредбата преди изменението Д.в.бр.28/28.03.2014 г. и за въззивната инстанция 5030 лв. в редакцията на Наредбата след изменението, е присъдил адвокатския хонорар, на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част на иска за първо-инстанционното производство и съобразно отхвърлената част на въззивната жалба и на основание на чл. 78 ал. 1 ГПК (за един адвокат).
Присъдените на ответника разноски 1200 лв. за въззивното производство, са своевременно поискани с въззивната жалба. С обжалваното определение частично е уважена молбата на ищеца относно тези разноски, които съдът съразмерно уважената част на жалбата, е намалил до размер 960 лв. – към това произнасяне с въззивното решение и с молбата по чл. 248 ГПК няма отношение изискването за представяне на списък за разноските по чл. 248, вр. чл. 80 ГПК. При своевременно направено от ответника искане за разноски правото на разноски не се преклудира поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2723 от 06.10.2015 г. по гр.д.№ 1293/2015 г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: