3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 920
С., 27.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 989/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на С. Б. Д. и Р. Д. Д. – двамата от гр. С. срещу Определение № 9285 от 23.VІ.2010 г. по ч.гр.д. № 6807/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 2.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 9375/ 2009 г. на СРС, 38 с. в частта, с която по отношение на ответника ”Н. 22” ЕООД – в несъстоятелност – гр. П. производството по делото е прекратено и е отменено Определението в частта, с която производството е прекратено срещу другите ответници, в която част делото е върнато за продължаване на производствените действия. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат обжалваното определение да се отмени и да се прекрати срещу тях производството по делото, тъй като искът е недопустим и защото ищецът няма правен интерес от иска. В изложение на основанията за допускане на касационна жалба жалбоподателите излагат, че въпросите: 1. необходими другари ли са взискателят и длъжникът в производство по иск на трето лице по чл. 440 ГПК, 2. третото лице има ли правен интерес от иска по чл. 440 ГПК само срещу взискателя, ако се позовава на права, придобити след възбраната и 3. третото лице, което се е възползвало от правата си по чл. 332 ГПК (отм.), може ли отново да брани правата си с иск по чл. 440 ГПК и 4. в какво съотношение са чл. 440 ал. 2 ГПК и чл. 635 ал. 5 т. 1 ТЗ – са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Жалбоподателите поддържат, че е налице и касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като въззивното определение противоречи на Р. № 59/5.І.1968 г. по гр.д.№ 1957/1967 г. на ВС. Искат да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба “К. България” ООД – гр. С. по съображения, изложени в писмено Възражение, оспорва същата като нередовна – поддържа, че не са изложени основания за допускане на касационно обжалване, и като недопустима – поддържа, че жалбата не е срещу въззивно преграждащо определение, а срещу определение, с което е постановено продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с допустимостта на частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
По иск по чл. 440 ГПК на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението “К. България” ООД – гр. С. срещу ”Н. 22“ ЕООД – гр. П., и срещу С. и Р. Д. – от гр. С., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 637 ал. 5 ТЗ, като е приел, че за ответника “Н. 22” ЕООД – гр. П., е открито производство по несъстоятелност с Р.№ 98/ 2008 г. по т.д.№ 92/ 2008 г. на ПзОС и процесните имоти не са включени в масата на несъстоятелността, което обуславя недопустимост на иска и срещу останалите ответници. Въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил така постановеното определение в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника “Н. 22” ЕООД – в несъстоятелност – гр. П., и е отменил определението е и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия срещу ответниците С. и Р. Д. – от гр. С..
Частната жалба на С. и Р. Д. срещу въззивното определение в частта, с която производството по делото срещу ответника “Н. 22” ЕООД – в несъстоятелност – гр. П. е прекратено, е недопустима. Частните жалбоподатели не са легитимирани да обжалват определение, с което производството по делото, образувано между други правни субекти, е прекратено – по иск на “К. България” ООД – гр. С. срещу ”Н. 22“ ЕООД – в несъстоятелност – гр. П.. Ищецът би могъл да обжалва определението в тази част, тъй като негово е правото да избере срещу кого насочва иска си.
Частната жалба на С. и Р. Д. срещу въззивното определение в частта, с която е отменено първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото по иска срещу тях, предявен от “К. България” ООД – гр. С. по чл. 440 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Не се касае за определение по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, нито за определение по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК. Касационното обжалване е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Б. Д. и Р. Д. Д. – двамата от гр. С. срещу Определение № 9285 от 23.VІ.2010 г. по ч.гр.д. № 6807/ 2010 г. на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: