1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. С., 04.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 440 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „З. Е.” ООД, гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. И., срещу решение от 26.06.2009г. по в. т. дело № 511/2008г. на Р. окръжен съд, Т. отделение в частта, с която е потвърдено решение № 163 от 06.03.2009г. по гр. дело № 2926/2008г. на Р. районен съд в частта, с която „З. Е.” ООД, гр. Р. е осъдено да заплати на „Т. С.” ЕООД, гр. Г. сумата 5 688 лв. – по фактури № 81/10.03.2008г. за 2 088 лв. и № 93/09.05.2008г. за 3 600 лв. В частта, с която след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт предявеният от „Т. С.” ЕООД, гр. Г. срещу „З. Е.” ООД, гр. Р. иск е отхвърлен частично за сумата 2 208 лв. – по фактури № 101/31.05.2008г. за 504 лв., № 103/03.06.2008г. за 144 лв. и № 10003/01.08.2008г. за 1 560 лв., въззивното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: за допустимостта/недопустимостта на поисканите с въззивната жалба доказателства; за приложението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК; дали съдружник в дружеството, без да е назначен за управител, притежава представителна власт и има ли право да подписва фактури и да задължава дружеството.
Ответникът „Т. С.” ЕООД, гр. Г. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извършени международни превози по фактури № 81/10.03.2008г. за 2 088 лв. и № 93/09.05.2008г. за 3 600 лв. е основателен, въззивният съд е приел, че с подписване на посочените фактури от представител на ответното дружество последното е признало превозите за извършени и дължимостта на сумите. Изложил е съображения, че подписалият фактурите И. Г. И. е съдружник в ответното дружество, не е заличен и пред ищеца е изглеждал овластен като материално-отговорно лице да подписва фактури и задължава „З. Е.” ООД.
Направените с въззивната жалба доказателствени искания са оставени без уважение като неоснователни. Въззивният съд е изложил съображения, че наведените в жалбата твърдения за причините да не се съберат и поискат доказателства пред районния съд не съставляват особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК, както и се е позовал на забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за недопустимостта на посочените с въззивната жалба доказателства и приложението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК в противоречие с практиката на ВКС. По приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1, 2 и 3 ГПК е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 398/03.02.2010г. по гр. д. № 56/2009г., ГК, IV г. о., решение № 1014/2009г. по гр. д. № 221/2009г., ГК, I. г. о., решение № 224/02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г., ГК, II г. о., решение № 217/30.07.2010г. по гр. д. № 367/2009г., ГК, II г. о., решение № 284/21.07.2010г. по гр. д. № 378/2009г., ГК, IV г. о., решение № 429/21.06.2010г. по гр. д. № 1151/2009г., ГК, I г. о., решение № 466/27.05.2010г. по гр. д. № 1297/2009г., ГК, I г. о. и други. В цитираните съдебни решения, постановени при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./ и представляващи съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че е недопустимо представянето на доказателства пред въззивния съд тогава, когато доказателствата са могли да бъдат представени пред първоинстанционния съд. Забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК е приложима за факти и обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. При действието на въведения с ГПК от 2007г. ограничен въззив във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи собствената си небрежност във въззивната инстанция. Когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, страната има право да направи доказателствените си искания и представи относимите доказателства и във въззивното производство. Причините, които са попречили на страната да посочи или представи доказателствата следва да бъдат изложени и при необходимост доказани. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай, въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и 2 и чл. 260, т. 6 ГПК, постановена по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е налице, както соченото като основание за допускане на касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото по тези въпроси е налице практика на ВКС.
Във въззивната жалба въззивникът – касатор в настоящото производство не твърди нови обстоятелства, нито представя нови доказателства, които не е могъл да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. Въззивникът се позовава на неподаване на отговор на исковата молба и непредставяне на доказателства поради това, че е бил измамен от упълномощения от него процесуален представител А. М. Д., който се е представил за адвокат и не е депозирал по делото предоставените му от въззивника доказателства. В първоинстанционното производство не е представено пълномощно на представилия се за адвокат А. М. Д., в съдебно заседание на 18.11.2008г. пред Р. районен съд не се е явил представител на ответното дружество и подадената писмена защита е подписана от представителя на „З. Е.” ООД И. В. И..
Въпросът „дали съдружник в дружеството, без да е назначен за управител, притежава представителна власт, и има ли право да подписва фактури и да задължава дружеството” би бил от значение, ако ответникът по исковата молба беше инвокирал възраженията си по предявения иск в срока за отговор съгласно чл. 131 ГПК, респективно беше изразил становище веднага след доклада по делото. Касаторът е изложил становище по обстоятелствата на исковата молба и е инвокирал възраженията си срещу иска за първи път във въззивната жалба, като не се касае до наличие на хипотезата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2009г. по в. т. дело № 511/2008г. на Р. окръжен съд, Т. отделение в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.