Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София 17.12. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1574 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по молба на Р. И. П. от [населено място] за отмяна на арбитражно решение № 4998 от 15.08.2014г., постановено по арб.д. № 21340/2012 г. на Арбитражен съд – София при /С.П.П.М./ С. за правна помощ и медиация, с което е осъден да заплати на С.Г.Г.” ООД сумата от 65.94 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по договор за мобилни услуги, сумата от 18.52 лв. мораторни лихви за периода от 23.08.2009г. до 27.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 27.04.2012г. до окончателното й заплащане и разноски 141.50 лв. Твърди се, че решението е постановено при липса на компетентност от АС, тъй като не е налице хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА. Като ответник не е участвал в арбитражното производство, не е изразявал в нито един етап от делото съгласие за разглеждане на иска от арбитражния съд, поради което решението е постановено при начална липса на компетентност на арбитражния съд.
На второ място се поддържа, че не е уведомяван за образуваното срещу него арбитражно производство, не е призоваван за съдебни заседания, с което е нарушено правото му на участие в арбитражното производство по смисъла на чл.47, т.4 ЗМТА.
На трето място поддържа, че при липсата на арбитражно споразумение не са приложени разпоредбите на ЗМТА от арбитражния съд – основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.6 ЗМТА. Ответникът [фирма] счита предявения иск за допустим, а по същества за неоснователен. Поддържа становище, че ищецът е надлежно уведомяван на адрес, посочен лично от него при сключване на договора за предоставяне на услуги, не е уведомил дружеството за промяна на адреса си, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗМТА за призоваването му. Счита, че ищецът не е оспорил компетентността на арбитражния съд в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА след връчване на съобщението при отказ, поради което не са налице основанията по чл.47, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Не са налице и предпоставките на чл.47, т.6 ЗМТА за отмяна на решението, тъй като не са нарушени повелителни правила чл.22-37 ЗМТА при провеждането на арбитражното производство. Нормата на чл.11 ЗМТА допуска разглеждането на арбитражното производство от един арбитър, правилно е приложен от решаващия орган Правилника на АС – София, съгласно чл.46, от който за искове с цена до 25 000 лв. се прилага ускорено производство.
Двете страни са представили писмени бележки, в които са изложили аргументи по основанията по чл.47, т.2 , т.4 и т.6 ЗМТА .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на фактите по делото и доводите на страните, прие за установено следното:
АС се е произнесъл по искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД. Прието е за установено, че по силата на договор за цесия от 27.04.2012г. между [фирма] и [фирма] на ищеца е прехвърлено вземане по договор за мобилни услуги срещу ответника Р. П., възлизащо на общата сума от 225.96 лв. Цедентът е изпълнил задължението си да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането и да предаде на цесионера намиращите се в него документи, които установяват вземането. Ответникът не е оспорил наведените от страна на ищеца твърдения и не представя доказателства за изплащането на задължението, поради което обективно съединените искове са уважени в претендирания от [фирма] размер. Делото е обявено за решено в едно /закрито/ заседание на 23.07.2014г.
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, което обуславя неговата процесуалната допустимост.
По иска по чл.47, т.4 ЗМТА:
Към делото е приложена разписка от 22.10.2010г., за връчване на уведомление, ведно с искова молба по арбитражно дело №21340, като в същото е отбелязано, че връчването е осъществено при категоричен отказ от получателя Р. И., удостоверено от връчител Д. Ц.. АС е приел, че съобщението е получено от ответника на 22.10.2013г. по реда на чл.11 от Правилника на АС – София. Ищецът не твърди в исковата молба, че съобщението от 22.10.2013г. е връчвано на адрес различен от този, посочен в договора за мобилни услуги, който съвпада с адреса за призоваване в настоящото производство – [населено място], [улица], ет.2, затова е безпредметно издаването на удостоверение на [фирма] до [община] за установяване на настоящ и постоянен адрес на Р. П., искане направено в молба от 28.10.2015г. Приложената разписка от 22.10.2013г. не е оспорена като документ от ищеца, поради което не се налага разпит на лицето, осъществило връчването на съобщението. Според чл.11, ал.5 от Правилника на АС – София връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получаване не засяга редовността на връчването.
При тези факти, настоящият състав на ВКС, ТК намира предявения на основание чл.47, т.4 ЗМТА иск за неоснователен.
Основателен е обаче искът по чл.47, т.2 ЗМТА.
Съгласно чл. 47, т.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то е постановено при липса на арбитражно споразумение или то е недействително, съобразно закона, избран от страните.
По делото няма спор, че между страните няма подписано писмено споразумение по смисъла на чл.7, ал.2 ЗМТА. Решаващият орган при Арбитражен съд – София е обосновал своята компетентност с чл.7, ал.3, предл. второ от ЗМТА и обстоятелството, че ответникът – ищец по настоящото дело е надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство.
Извън случаите на писмено уговорено арбитражно споразумение по чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража / чл.7, ал.3 ЗМТА/. Според правната теория и съдебна практика, за прилагането на изключението относно наличието на арбитражна клауза, извън уговорката в писмен форма, е необходимо изрично волеизявление на ответника и то обективирано в писмена форма, с което се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитраж, какъвто не е случая. Решаващият орган по конкретното дело не е имал компетентността да се произнесе по предявените обективно съединени искове, тъй като не са налице и предпоставките по чл.7, ал.3, предложение второ от ЗМТА. Липсата на оспорване на компетентността на арбитража в тази хипотеза изисква по смисъла на закона „участие в арбитражното производство” на ответника. В последния случай ответникът дава своето съгласие за сключване на арбитражно споразумение мълчаливо, чрез предприетите от него процесуални действия като подаване на отговор на исковата молба, възражения по иска, представяне на доказателства, представяне на писмена защита. Участието означава активно поведение, което се изразява в извършване на процесуални действия, а не единствено в липсата на възражение. Следователно фингираното връчване на съобщението на ответника за образуваното арбитражно производство, каквото е това по чл.11, ал.6 от Правилника на АС, не може да бъде приравнено на „участие” в арбитражното производство и липсата на оспорване на компетентността на арбитражния съд.
Неоснователно е позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗМТА, като основание за отхвърляне на иска по чл.47, т.2 ЗМТА. Съгласно цитираната норма, правото на възражение на ответника за липсата на компетентност на арбитражния съд се преклудира , ако не е направено най – късно с отговора на исковата молба. Преклузията по чл.20, ал.1 ЗМТА ще бъде приложена при сключено арбитражно споразумение по чл.7, ал.3 ЗМТА в посочените по – горе хипотези: писмено изразено съгласие на ответника за провеждане на арбитражното производство или мълчаливо сключено споразумение, чрез извършване на процесуални действия по съществото на делото. По отношение на ответник, спрямо който няма валидно арбитражно споразумение, чл. 20, ал.1 ЗМТА не може да бъде приложен, какъвто е случая на неучастие на ответника в арбитражното производство поради нередовно призоваване или фингирано призоваване. Оспорването на компетентността на арбитража не е поради недействителност / унищожаемост/ на арбитражното споразумение, за да са необходими възражения на ответника. При липсата на арбитражно споразумение, при нищожност или отпадане на арбитражната клауза поради упражняването й, арбитражният съд следи служебно за своята компетентност и не е необходимо възражение на ответника, в този случай възражението за липсата на компетентност на арбитражния съд за ответника не се преклудира и то може да бъде упражнено при предявен иск по чл.47, т.2 ЗМТА.
С оглед на основателността на иска по чл.47, т.2 ЗМТА съдът не се произнася по иска по чл.47, т.6 ЗМТА.
По изложените съображения арбитражното решение следва да се отмени на основание чл.47, т.2 ЗМТА. Съгласно чл.49, ал.1 ЗМТА делото не се връща за ново разглеждане на АС.
На ищеца ще следва да се присъдят направените по делото разноски, поискани с исковата молба и молба вх. № 20780/ 9.10.2015г. в размер на 94.08 лв., по приложен списък на разноските.
Водим от горното ВКС, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4998 от 15.08.2014 г. по арб. д. №21340/2012 г. на Арбитражен съд при Арбитражен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Р. И. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], разноски 94.08лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: